Нежният дъжд на нектара в дхармата


Предговор

Учението на будизма предлага само два пътя: пътя на освобождението* и пътя на бодхи* (мъдростта). Ако излезем извън тези два пътя, излизаме извън учението на Буда*. Пътят на освобождението се състои в това да премахнем недоразуменията за природата на истинското аз и да се откъснем от собственото его*, за да постигнем освобождението; това се постига чрез практиката, позволяваща да се получат четирите плодове на школата Шравака. Тези смущения[1] трябва да бъдат отстранени, за да може да се постигне първият плод на архат*, а след това и трите следващи плода.

За да постигне първия плод на практиката, практикуващият трябва да развърже трите възела* на привързването, т.е. недоразуменията по отношение на природата на истинското аз, обърканите възгледи за правилното учение и погрешното тълкуване на практиката.

Вторият плод представлява най-вече намаляване на въздействието на трите отрови* в света на желанието. Трите отрови са алчността, гневът и невежеството. Когато тези три отрови оказват само съвсем слабо влияние върху практикуващия, той вече има съвсем малко желания. Третият плод на практиката представлява развързване на петте нисши възела* т.е. привързването към дхармата* в света на желанието, гнева, недоразуменията по отношение на природата на истинското аз, обърканите възгледи за правилното учение[2] и привързването към неправилните дисциплини. Казано по друг начин, когато практикуващият успее да се откъсне от желанието, той вече не изпитва привързване към чувствените наслади.  С четвъртия плод на практиката практикуващият развързва петте висши възела*, които са: привързването към дхармата в света на формата, привързването към дхармата в света без форма, вълнението, суетата и невежеството.

Пътят на мъдростта и интелигентността (бодхи) се състои в практикуването с цел да се постигне истинската мъдрост (праджна) на света на дхарма. Това е практиката, целяща постигането на праджна, която съответства на второто и третото завъртане на колелото на дхарма* на разпространението на учението на Буда. Могат да се откроят три аспекта на мъдростта : общата мъдрост[3], конкретната мъдрост[4] и мъдростта на семената[5].

 Общата мъдрост и конкретната мъдрост са описани в някои сутри като „Махапраджнапарамита“[6], „Диамантената сутра“ или „Сърдечната сутра“. Мъдростта на семената е описана в сутрите на третото завъртане на колелото на дхарма, където се описва дхармата в нейната връзка с осемте виджнани*. Тези осем виджнани са основните принципи на преподаването на дхарма (това, което наричаме центъра на колелото на Дхарма). Но преподаването на дхарма може също така да представлява изучаването само на виджнаните.

По пътя на освобождението първият възел, който трябва да развържем, са недоразуменията по отношение на истинското аз, които наричаме също недоразумения по отношение на физическото тяло. Това означава, че човек не разбира, че сърцето и тялото му в света на желанието не са неговото истинско аз. Той не знае, че те са илюзии. Би желал да вярва, че тялото и сърцето в света на желанието са трайни или че мисловното съзнание е трайно и вечно и че може да преминава от един живот в друг т.е. че мисловното съзнание от този живот е идентично на онова, което ще има в бъдещия си живот. Това разбираме, когато говорим за недоразуменията по отношение на истинското аз в света на желанието. Такива са и твърденията на етерналистите, които в действителност не са будисти.

Друг от трите възела са обърканите възгледи. Това означава, че, след като премахне недоразуменията по отношение на истинското аз, човек едновременно развързва възела на обърканите възгледи относно света на желанието т.е. вече не се съмнява кое е правилно[7]: той много добре знае кой е истински учител, защото няма никакво съмнение, че учението му е правилно. Той ще може да определи дали един учител, който се намира в света на желанието, вече е премахнал недоразуменията по отношение на своето истинско аз или все още не. Буда казва, че онзи, който е постигнал нивото на шротапанна[8], може без никакво съмнение да разпознае истинските учители. Той няма съмнения или подозрения. Това е, което наричаме премахване на обърканите възгледи, което следователно ни позволява да можем безпогрешно да разпознаваме истинските учители.

Наричаме последния възел „неправилни дисциплини или неправилни ритуали“. В този свят на желанието еретиците са въвели много погрешни дисциплини, фалшиви ритуали или неправилни методи. Всичко това е породено от неправилно тълкуване на будисткото учение или от липсата на истинско познание за него. Ние наричаме „неправилни дисциплини“ просто привързаността към погрешен възглед или мнение. Еретиците не разполагат с истинското познание, те не не знаят какво представлява пътят на освобождението. Вследствие, когато са в ситуация, която не знаят как да разтълкуват, те възприемат личната си гледна точка, след което въвеждат неправилни дисциплини или ритуали. Всъщност тези методи нямат нищо общо с истинската практика на освобождението. Архатът шротапанна вече притежава правилното познание и разбира какво лежи в основата на дисциплините, практикувани от еретиците, и забранените деяния, които те извършват. Тогава той се е откъснал от тези дисциплини. Това е, което трябва да се разбира под премахване на неправилните дисциплини и ритуали.

В света на желанието хората нямат достатъчно познание и затова са привързани към трите възела. Ако имат късмета да срещнат истински майстор, той ще може да им покаже правилния път. Тогава на най-проницателните хора ще им бъде по-лесно да постигнат нивото на архат шротапанна и вече никога няма да вземат това мисловно съзнание на света на желанието (което няма мисли) за истинския абсолют. Те следователно ще могат окончателно да премахнат недоразуменията си по отношение на природата на истинското аз. Практикуващият, който е успял да премахне тези недоразумения по отношение на природата на истинското аз в света на желанието, който също така е скъсал с обърканите възгледи и неправилната дисциплина, и който приема и преодолява собствената си карма по пътя на освобождението, никога повече няма да бъде притесняван от тези недоразумения. Той се подготвя да влезе в общността на светците, като по този начин постига първия плод, шротапанна.

Един архат шротапанна вече е развързал трите възела и следователно е постигнал първия плод на пътя на освобождението. В такъв случай той трябва да учи още по-задълбочено, за да успее да премахне други окови — тези на петте удоволствия, на гнева и на невежеството (които наричаме трите отрови). Когато трите отрови вече почти не му оказват влияние, той постига втория плод, който представлява състоянието на малко удоволствия, гняв и невежество. Така практикуващият на това ниво изпитва по-слабо желанията, като те са много по-малобройни и по-маловажни. Това е вторият плод на пътя на освобождението, онзи, който наричаме сакрадагамин или състоянието на малко желания, гняв и невежество.

След като е постигнал втория плод, човек продължава практиката си, за да развърже петте нисши възела и да постигне третия плод на пътя на освобождението. Петте нисши възела са следните:

- Петте удоволствия на света на желанието: Въпреки че практикуващият, постигнал втория плод на архат, все още запазва малко желание за петте удоволствия, с третия плод той напълно премахва всички тези желания.

- Гневът вече не се появява дори и в трудни ситуации. Практикуващият все още може да изпитва гняв, но той не се проявява и никога няма да се превърне в омраза или оплакване, така че няма да предизвика никакво кармично следствие. Това наричаме да прекратим гнева.

- Недоразуменията по отношение на природата на истинското аз в света на формата: към това вярване спада погрешната идея, че небесното тяло[9] и мисловното съзнание са истинското аз.

- Привързването към неправилните дисциплини и ритуали: човек си дава сметка, че тези дисциплини произтичат от неразбирането на дхармата. Еретиците считат света на формата за нирвана* и въвеждат безмислени дисциплини и ритуали. Като постигне третия плод, практикуващият премахва всички привързаности към тези дисциплини и ритуали.

- Обърканите възгледи в света на формата: побеждавайки съмнението, практикуващият се сдобива с правилен възглед за практиката и премахва всички обърквания по този въпрос. Той има ясно разбиране за грешките на еретиците. Еретиците считат света на формата за нирвана и човекът, постигнал третия плод на пътя, е в състояние веднага да разпознае един еретик. Той е способен също така да определи дали даден учител притежава разбирането за това, какво е нирвана, или не. Той може да открива и грешките, които се съдържат в обясненията на този учител. Вече не притежава объркани възгледи. Практикуващият, след като е развързал петте възела, постига третия плод на пътя на освобождението.

Ако той продължи да практикува и да развързва един по един петте висши възела, ще постигне четвъртия и последен плод на архат. Петте висши възела са:

- Желанието да се остане в света на формата (което е свят на фина материя), т.е. желанието да се запази тяло от плът, да се остане в света на формата, защото боговете на този свят са изключително привлекателни, притежават прекрасен глас и винаги изпитват щастие. Но един велик архат може да прозре, че този свят на формата е нетраен и следователно успява да премахне зависимостта си към този свят, желанието си да остане там.

- Желанието да се остане в света без форма (свят без материя): един архат, независимо дали е постигнал четвъртото ниво на дхяна* или не, може да забележи, че светът без форма също е един илюзорен свят. Той обаче съзнава, че мисловното съзнание все още присъства в този свят, дори и да е много фино и че все още е част от 18-те функции*.

- Вълнението и угризенията: все още е възможно да се изпитват малко вълнение и угризения в света на формата и в света без форма. Един архат разбира смисъла на пътя на освобождението, така че той изцяло спира да бъде привързан към всички учения, които пречат на достъпа до освобождението и прекратява вълнението и угризенията.

- Суетата: боговете на света на формата и тези на света без форма вярват, че са по-висши от съществата в света на желанието. Но това е единствено суета. Един архат може да наблюдава процеса, който формира суетата, и да го прекрати.

- Невежеството: един архат забелязва, че светът без форма е чиста илюзия, и разбира, че неправилните дисциплини и ритуали на еретиците произтичат единствено от недоразумения и показват липсата на истинско познание. Хората, които не притежават истинското познание, мислят, че състоянието без форма е нивото на нирвана. Поради тази причина съществуват хиляди погрешни схващания в това отношение. Що се отнася до архата, то той премахва невежеството, свързано със света без форма.

Великият архат[10] се нарича така, защото е развързал петте висши възела. Той е достоен за дарове (един велик архат вече е светец в трите свята и следователно боговете на трите свята ще го подкрепят и ще му даряват храна). Той е наричан също „убиецът на крадците“[11] и „онзи, който спазва правилата“[12].

Практиката на пътя на мъдростта трябва да започне най-вече чрез действията, думите и мислите и с придобиването на знания за шестте съвършенства. След постигане на шестте съвършенства трябва да се практикуват десетте хиляди съвършенства и към тях да се добавят четирите допълнителни практики. Така се премахват недоразуменията по отношение на истинското аз. Така също разбираме, че съзнанието, което разграничава нещата, както и обектите на корените виджнани* са нетрайни. Разбираме, че центърът на колелото е татхагатагарбха*, който наричаме също „осмото съзнание“. Едва след това постигаме просветлението. Когато се срещне с това истинско аз или татхагатагарбха, човек разбира, че тази виджнана присъства и е вродена във всички живи същества; следователно казваме, че този човек е овладял общата мъдрост (праджна).

Следващият етап се състои в изучаването на всички свързани с праджната сутри, които ще помогнат на практикуващия да разбере напълно конкретната мъдрост, да разруши всички бариери, породени от всякакви видове неправилно разбиране, и да създаде диамантено сърце[13].

Следващият етап е изучаването на мъдростта на семената, т.е. учението на третото завъртане на колелото на дхарма, което се състои в изучаването на сутрите, засягащи виджнаните, докато се овладее тази мъдрост на семената. Такъв е пътят на бодхисатва*. След това той практикува десетте парамита[14] и постига бхумите*, етап след етап, за да стигне накрая до земята на Буда*. Това е практиката на Махаяна*, пътят на бодхи и на мъдростта. За да постигнем просветлението, първо трябва да намерим осмата виджнана: това е основата. След това продължаваме да завършваме всеки етап, без да прескачаме нито един, винаги търпеливо: това е начинът да се постигне интелигентността и мъдростта на бодхисатва. Това е което наричаме пътя на бодхисатва. В моята книга „Mastery of School Tenets and Eloquence“ има подробно обяснение на тази интелигентност и мъдрост. Няма да го повтарям тук.

В заключение, има само два начина да се практикува будизмът: първият е пътят на освобождението. Този път е общ за трите колесници. Вторият е пътят на интелигентността и мъдростта, който съществува само в школата Махаяна. Няма друг път извън тези две практики.

Днес в Тайван, този остров на съкровищата, има множество еретици, от които най-многобройни са ламаистите, които се представят за будисти. Те казват, че могат да получат хапчета нектар (дутси) и че, като ядат тези хапчета, могат да напреднат и да постигнат различните плодове на будизма. Всъщност те не познават истинския нектар. Те манипулират хората чрез рекламата и вестниците, като развиват пропаганда, която предизвиква голямо объркване сред начинаещите ученици. След това те подтикват тези ученици да си купуват хапчетата нектар и да ги ядат. По този начин учениците харчат много пари, без дори да знаят, че този нектар всъщност е всекидневната храна на боговете на света на желанието. И дори да ядат този нектар всеки ден, това не води до напредък в практиката на будизма. Тези еретици прибягват до много реклами, за да привлекат учениците и също така да си присвоят будистките ресурси. Те спечелиха много пари (но от какво естество са техните нектари? Как са ги получили? От боговете на света на желанието? Или просто са използвали древната китайска магия, за да накарат гъбите да растат много бързо? Мисля, че Асоциацията на магьосниците на Тайван може да даде по-подробен отговор на този въпрос. Днес не искам да кажа дали нектарът идва от боговете на света на желанието).

Основният проблем при обикновените хора е, че те търсят бърз начин за напредък с материална помощ, така че еретиците могат да се възползват от тази възможност, за да ги измамят, като използват базови функционални дхарми.

Яденето на нектар не вреди особено на тялото. То е просто пилеене на пари, време, сила и енергия. Въпреки многобройните си лъжи еретиците продължават да претендират, че са истински будисти. Още по-зле, те претендират, че моето учение не е учението на Буда и го квалифицират като изключително абсурдно.

Еретиците бъркат всичко, смесват доброто и злото, преиначават истинското учение на Буда. Днес будистката общност запазва мълчание и не казва нищо, което е достойно за съжаление. Когато погледнем учението на еретиците, виждаме, че тяхната практика няма смисъл и че е изцяло основана на функционални дхарми и на ритуали от света на желанието, които са свързани със самсара. Те използват лъжлива реклама и претендират, че защитават истинския будизъм. Будистката общност добре знаеше, че тяхната практика не е нито логична, нито приложима и че е напълно неразбираема или дори че тя изобщо не отразява дхарма. Но тя все пак не предприе нищо срещу това. Еретиците се възползваха, за да се развиват все повече и повече и ще бъде все по-трудно да се обърне тази тенденция.

Днес в Тайван има едно-единствено решение на този проблем: ние трябва да покажем грешките на тези хора, да подчертаем абсурдността на тяхното учение с подробен анализ на лъжите им, така че обществеността да знае, че истинският смисъл на дхарма няма нищо общо с техните учения. Ако всички практикуващи успеят да разберат истинската дхарма, то те също така ще открият грешките на ламаизма и в резултат ламаистките методи ще имат все по-малко влияние, защото сами ще изчезнат. По този начин ще премахнем малко по малко лошото влияние, което упражняват върху будизма. Днес това е една изключително важна задача, която трябва да осъществим сред будистката общност.

Миналата година бях поканен да изнеса конференция в Таоюан в Тайван и нейната тема бе свързана с този проблем. Някои мои приятели направиха резюме на експозето ми и го публикуваха. Имаше обаче някои непредвидени събития, които забавиха публикуването на книгата, но в крайна сметка успяхме. Тук ви представих моя предговор, с който обяснявам причината за тази конференция.

Пингс Сяо, последовател на правилата на бодхисатва

В началото на лято 2001 г. в Чу Сяо Сюе (в шумно жилище)





Нежният дъжд на нектара[15]

Желая веднага да благодаря на брат Танг и Сестра У, които ни предоставиха това приятно място за срещата. Благодаря също така на учителя Хсу за възможността да се свържа с всички вас, които сте тук. Но преди всичко ви благодаря, че дойдохте тук да осигурите непрекъснатостта на учението на Буда и да насърчите автентичната дхарма. Учителят Хсу ми даде днес заглавието на конференцията: „Учението на дхарма на нектара[16], последвано от въпроси и отговори“ Отначало планирах да я проведа под формата на въпроси и отговори, но си помислих, че този подход не е много сериозен. Също така изготвих план половин час преди да пристигна тук. Конференцията ще се основава на този план — мисля, че това ще бъде един по-добър вариант.

Тъй като темата на днешната дискусия засяга „нектара“, трябва да се обяснят „дъждът на нектара“ и „нектарът“. Днес ще се концентрираме върху нектара. Има три вида нектар. Първият е нектарът на този свят, вторият е нектарът на култа(сектите), а третият е нектарът на дхарма. Този последният не е материален. Начинът, по който ви обясняват нектара в тибетския ламаизъм (т.е. тантричния ламаизъм), не е от особено значение, така че ще се занимаем с него малко по-късно.

Да започнем с нектара на този свят. Съществуват два вида нектар в този свят и те са ядивни: първият е нектарът, предназначен за хората, а вторият е нектарът, предназначен за боговете на света на желанието[17]. Нектарът, предназначен за хората, се състои основно от храни и билки. Тези храни са смесени с малко краве и/или козе масло и са придружени от стрити на прах рафинирани билки. В повечето случаи те стават за ядене. В тибетския ламаизъм този вид нектар понякога се смесва с други невероятни храни. Защо наричаме тези храни невероятни? Просто защото никога няма да успеете да си представите за какво става дума. В тибетския ламаизъм тези добавки се наричат голямо и малко благоухание. Голямото и малкото благоухание са съответно изпражненията и урината на тибетския гуру. Наричаме ги „невероятни“, защото никога не бихте отгатнали какво представляват, а не защото са изтънчени.

Тези идеи за голямото и малкото благоухание са споменати в писанията на Цонкапа[18]. Определените от него критерии за използването на благоуханията са много по-строги от тези в останалите клонове на ламаизма. Цонкапа пише: „Ако искате да бъдете гуру, вашите изпражнения и урина трябва да миришат приятно.“ Поради тази причина те са наречени малко и голямо благоухание.

Ако изпражненията и урината на гуруто миришат лошо, то вие не би трябвало да приемете този човек за гуру. Това е изискването според традицията на жълтата шапка въз основа на върховното учение на Цонкапа. Йогинът С.М. Чен споменава в своето произведение „The Complete Works of Qugong Lent“, том III, също така тибетския нектар, като обяснява процеса на рафиниране на нектара, водещ до получаването на малки хапчета, към които понякога се добавя голямото или малкото благоухание.

В книгата „Lamdré (Path and Fruit)“ на школата Сакяпа (една от школите на тибетския ламаизъм) пише, че голямото благоухание се смесва с мед. „След като не е приемал храна известно време, човек трябва да хапне малко и след това да събере собствените си изпражнения. Тогава той трябва да ги разстели върху каменна маса, за да ги изсуши на вятъра. Изпражненията се смесват с мед, масло и малко вода, след което се сушат на слаб огън. Човек получава в крайна сметка няколко топчета с форма и размер на овчи изпражнения. След това топчетата се съхраняват известно време на сухо място. Те се приемат на зазоряване.

Има два начина за тяхното приемане [...] Този човек трябва да следва тази практика в продължение на една година преди да постигне целите си т.е. да пости, а сухожилията и вените му да са по-малко изпъкнали върху мускулите му. В такъв случай той ще е напреднал в своята практика. Тази нектари позволяват да се постигне сърцето на бодхи и да се осъществи върховния нектар[19]. “ (Lamdré, стр. 368).

Имам няколко тибетски топчета нектар. Донесох ги с мен, за да ви ги покажа. Ще констатирате, че не ви лъжа. Те са в тази малка пластмасова торбичка, по някои от тях има червени цветя, а върху други — малки черни петна. Един лама на име Чън Ба ми ги даде в Непал, когато бях на поклонение в Индия. Този лама ми каза, че ако се почувствам зле или ако настина, тези топчета биха могли да ме излекуват. Каза ми, че ги е направил самият той и също така допълнително ми даде десет червени топчета. Десетте тъмночервени топчета бяха най-красивите и най-кръглите от тези, които притежаваше. Днес донесох три от тях с мен, най-красивите. [Майстор Сяо показва топчетата на аудиторията] Тези, които са в дъното на залата, може би няма да успеят да ги видят. Той ми каза, че са били направени от далай-лама. Затова ви ги донесох. Ще ги оставя тук след малко; след конференцията ще можете да дойдете, за да ги видите. Безсмислено е да ги слагаме на свято място пред Буда, защото съдържанието им е съмнително. Следователно ще ги сложа тук пред кадилницата на тамян.

Освен това ламата ми даде тези топчета, като ги уви в коприна. Беше ги бил приготвил самият той и според него те били получили благословията на Буда. Това беше през 1989 г., когато все още не бях постигнал просветлението. Той ми каза: „Тези топчета трябва да се ядат на тъмно, на тайно място, без никой да ви вижда. “ Явно според него, след като се изядат тези топчета, може да се напредне значително в практикуването на будизма.

Преди да дойда тук, казах на един приятел: „За щастие, изобщо не ядох от тях, иначе тибетските ламаисти можеха да кажат, че майстор Сяо е успял да постигне сегашното си ниво благодарение на тибетските топчетата нектар.“ Докато ме слушате, можете да дойдете да разгледате тези топчета. Винаги привеждам доказателства за това, което твърдя. Тези топчета се състоят само от обикновени хранителни продукти: мляко, билки и освен това, за хората, които все още не го знаят, голямото и/или малкото благоухание. От това се състои нектарът, предназначен за хората.

Друг нектар, състоящ се от мед и вода, е ежедневната храна на боговете на света на желанието. В това няма нищо изключително. Това е същото като получаването на квинтесенцията на маслото: извличаме каймака от млякото, правим от него масло и накрая отстраняваме нечистотиите, за да получим пречистено масло или гхи. Това гхи има невероятен вкус. По същия начин нектарът на боговете на света на желанието е най-добрата храна за тях. За боговете нектарът е основна храна. Това също е функционална дхарма на света на желанието. Защо казваме, че това е дхарма на света на желанието и функционална дхарма? Ще ви обясня подробно какво представлява нектарът в света на желанието, така че след това еретиците няма да могат да ви заблудят.

В град Нанкан[20] в Таоюан ми казаха, че има велик жив „буда“, който се нарича Сижаогъндън. Той и неговите ученици издават ежемесечно списание и са публикували много книги. Той непрестанно подчертава способността си да получава нектара на Буда или на бодхисатвите и твърди, че е много напреднал в практикуването на будизма. Всъщност той не познава истинската природа на нектара. Той и учениците му не разбират същността на нектара, защото Буда и бодхисатвите никога няма да ни предложат дхарма за получаването на нектара на света на желанието. Дори ако им поискате нектар, Буда и бодхисатвите не биха ви го дали.

Нектарът на майстор Сижаогъндън и неговите ученици е дар от боговете на света на желанието. Майстор Сижаогъндън и учениците му претендират, че техният нектар идва от Буда и бодхисатвите. Последните обаче знаят, че този нектар е функционална дхарма, която ни пречи да излезем от цикъла на прераждането и че тази дхарма е основна храна и най-нисшата дхарма във всичките светове. Защо Буда и бодхисатвите биха ни учили, че трябва да се храним с този основен хранителен продукт, за да напреднем в нашата практика? Това разбира се е нелогично. Защо тогава не го разбират?

Буда чудесно знае, че този нектар е нектарът на света на желанието. Той следователно никога не би поискал от своите последователи да го приемат или да използват методи за неговото получаване, нито пък би им казал, че получаването на нектара би помогнало в практиката на дхарма или че неговото изяждане позволява напредък по пътя на дхарма. Той в действителност знае много добре, че нектарът е основна храна за боговете на света на желанието. Някои ще попитат: „А вие лично откъде знаете, че нектарът произхожда от света на желанието? “ Аз трябва да ви кажа, че начинът, по който получаваме нектара, няма значение. Ядивен ли е нектарът? Отговорът е: „Да, със сигурност“. Нектарът има ли мирис? Отговорът отново е: „Да“. Когато го ядете, усещате ли неговия вкус или не? Отговорът пак е: „Да“. Вкусът на нектара е мек и приятен като този на други храни. Нектарът е храна, той притежава цвят и мирис, можем да го докоснем, има вкус, а когато го дъвчем, се чува звук. Нектарът следователно задейства първите пет обекта на корените виджнани. А ако имате тези първи пет обекта на корените виджнани, значи имате също шестия, който е дхармата. Това означава, че разполагате с шест сетивни органа, които след това формират шестте обекта на корените виджнани. Това отговаря на 18-те функции на дхарма. Когато са налице 18-те функции, ние се намираме в света на желанието. Приемането на нектара изисква използването на тези 18 функции, следователно нектарът наистина идва от света на желанието.

Защо, когато един свят съдържа тези 18 функции, задължително става дума за света на желанието? Защото света на формата разполага с шест функции по-малко. Боговете на света на формата не се нуждаят от материална храна, а нектарът е материална храна. Боговете на света на формата се хранят с удовлетворението, получено чрез медитацията дхяна т.е. те се хранят с радостта, придобита благодарение на тази медитация. Така се хранят боговете на света на формата.

Още от първия ден, в който боговете пристигнат в света на формата, се вижда, че са различни от боговете на света на желанието: боговете на света на желанието все още имат своите вътрешни органи и имат нужда да ядат нектар, за да поддържат живо физическото си тяло. Боговете на света на формата обаче още от влизането в рая на първото ниво на дхяна нямат вътрешни органи, така че нямат нужда да ядат нектар. Ако един ден постигнете първо ниво на дхяна чрез медитацията, ще видите, че това е като едно ново тяло, което излиза от физическото тяло и че това ново тяло е като облаците в небето, но още по-леко. Това тяло прилича малко на много гъста бяла мъгла. То вече не притежава вътрешни органи, тъй като боговете на света на формата не приемат храна, нямат нервна система, свързана с езика, и не могат да помирисват с носа, тъй като нямат нервна система, свързана с него. Казано по друг начин, техният език не изпитва усещане за вкус, въпреки че те все пак притежават този орган. Но езикът им не идентифицира вкуса, тъй като няма нервна система, свързана с него. Един приятел намираше за странно моето обяснение относно боговете на света на формата т.е. че те не притежават способността да помирисват нещата с носа си. Той мислеше, че боговете на света на формата нямат нос. Този приятел дойде да ми задава въпроси и накрая ми заяви: „По-добре е да се каже, че те нямат нос“. Отговорих му, че техният нос не може да усеща миризмите, но те все още го притежават и имат външен облик, който продължава да е много „достолепен“.

Боговете на света на формата не притежават способността да усещат миризмите с носа си по една проста причина: те не се нуждаят от нея. Характеристиките на езика и носа служат, за да се наслаждаваме на живота в света на желанието. Трябва да се яде, за да се вкуси храната и да се усети мирисът ѝ, което позволява да се изпита удоволствие от нея. За боговете на света на желанието важи същото, както в нашия свят: те усещат ароматите, сладостта, леката захарност, хрупкавостта и други вкусове. Те имат нужда да помиришат и опитат чрез носа и езика, което съответно е породило обонянието и вкуса. Боговете на света на формата не ядат, защото нямат нужда да се хранят. Следователно те не разполагат с функциите, присъщи на носа и езика, тъй като не притежават съзнанието за обоняние или вкус.

Независимо че нектарът е апетитен, ако поканите боговете на света на формата да ядат нектар от света на желанието, мислите ли, че биха яли? Те няма да искат. Всъщност телата на боговете на света на формата винаги се намират в състояние на медитация. Следователно те не се нуждаят от храната на света на желанието. Защо не искат да ядат този нектар? Просто защото знаят добре, че нектарът на света на желанието е много „ограничен“ и че ако хапнат от него, ще се върнат в света на желанието, където ще изпитват желание. Те вече няма да се изкачат отвъд шестте небеса, които съставляват света на желанието[21]. Те следователно вече няма да могат спокойно да пребивават в света на формата.

Мислите ли, че будите и бодхисатвите, които са наясно с този факт, биха посъветвали практикуващите будизма да ядат нектар? Естествено, че не. Будите не биха направили това, тъй като да се предложи да се яде от този нектар означава да се поиска от практикуващите да слязат на най-ниското небе на света на желанието. Всичко това е очевидно и за вас вече е ясно, че ако някой заяви, че неговият нектар идва от някой буда или бодхисатва, то този човек е суеверен и изобщо не разбира същността на нектара.

Чухте думите ми и вече познавате природата на нектара. Ако един ден някой ви каже, че неговият учител, гуру или майстор Ринпоче[22] е донесъл нектар и ви покани да хапнете от него, вие трябва да отговорите: „Не, благодаря!“ Отговорете категорично: „Не, не искам от вашия нектар! “ Защо? Защото нектарът няма нищо общо с будизма.   

Сега вече знаем, че нектарът няма нищо общо с будизма. Прочутият „жив буда“ в град Нанкан в Таоюан в Тайван г-н Сижаогъндън ни каза, че е срещнал един велик майстор на име Ян Ър И Си, наричан също г-н И Ю Кау. Този последният твърди, че учението му е насочено към получаването на небесен нектар. Той също така си прави доста реклама във вестниците, като е декларирал, че е постигнал много високо ниво в практиката на будизма. Всъщност това не е вярно. Това не е истинската дхарма. Все още има хора обаче, които, тъй като не притежават мъдрост, все така смятат, че яденето на този нектар от света на желанието (който е функционална дхарма, т.е. дхарма, която ни задържа в цикъла на преражданията) може да доведе до напредък в практиката на будизма. И тези хора продължават своите търсения с помощта на нектара.

Вече говорихме за нектара в света на желанието. Сега ще поговорим за нектара в култа. На какво прилича нектарът, свързан с култа? Той също е много странен и невъобразим, защото никога не сте мислили, че наистина съществува. В ламаизма има един вид тайно тантрично посвещаване, което ламаистите не преподават така лесно и го предоставят само на ограничен кръг от хора. Хората, които искат да участват в тази тайна практика, трябва първо да направят много дарения на гуруто. Когато гуруто е задоволен, той започва да посвещава кандидата в тази тайна тантрична практика. Все пак има много хора, които изучават тибетския ламаизъм в продължение на дълги години и никога не са чували за сексуалната тантра. И когато откриха тантричния метод в моята книга, където го описвам подробно, може да са си помислили, че книгата ми е клеветническа. Аз обаче не съм лъжец и това, че са могли да ме заподозрат в клевета, се дължи просто на факта, че все още не са постигнали такова ниво в практиката в ламаизма. И предвид липсата им на информация и тяхното незнание може да са повярвали, че разпространявам лъжи. Това въобще е без значение.

Преди да започнете тайното посвещаване вие трябва да предоставите много дарове на вашия гуру. Това означава, че даряването само на храна не е достатъчно. Най-важното всъщност е да се подаряват бижута, пари, а също и да се практикува медитация с образа на вашия гуру в главата ви. Медитацията се прави всекидневно в продължение на два или три часа, през които вие мислите само за вашия гуру, като си представяте, че тялото му седи над главата ви и ви предоставя защитна сила. Но това е една пълна илюзия, която няма нищо общо с истинското ниво на гуруто. Вследствие на това трябва да приемете вашия гуру като закрилник, т.е. каквото и да правите, вие трябва да мислите, че гуруто ви е над вас и ви закриля, което в резултат ще ви накара след известно време да му се доверите напълно. Ако сте в състояние трайно да визуализирате гуруто, това означава, че в крайна сметка сте се самоубедили да повярвате в него.

След като приключите този етап на визуализация, трябва да му принесете четирите дара[23]. И вие ще му предоставите всички тези неща, за да го удовлетворите. След като гуруто е щастлив и задоволен, той ще ви научи на тайното посвещаване. То обаче съдържа още много етапи. Първо и преди началото на посвещаването се провежда открита церемония, която съдържа ритуали. За тях се събират и участват всички, като ритуалите трябва да отговарят на теорията на сексуалната тантра. Въпреки това много от хората, участвали в тези сбирки, поради своето неведение все още не си дават сметка, че семената на практиката на сексуалната тантра вече са били посяти в тях; и тези хора изпитват задоволство понеже си въобразяват, че са извлекли голяма полза.

След церемонията учениците трябва да следват учението на своя гуру, което представлява различни визуализации; те трябва също така и отново да принесат всякакви дарове, за да задоволят своя гуру и той да им предаде тайното посвещаване. Това посвещаване, което се извършва в мандала, съдържа тайни ритуали, както и приемане на нектар, даден от гуруто. То се представя по два начина: „бащата тантра“ и „майката тантра“. Посвещаването с гуру мъж се нарича „баща тантра“, а с гуру жена — „майка тантра“. Ако посвещаването се извършва с двамата заедно, то се нарича тантра на недуалността.

Това посвещаване, познато и под името „посвещаване на недуалността“, е наистина „прекрасно“, защото в истинския будизъм често използваме термина „недуалност“![24] Реалността обаче не е толкова прекрасна, колкото изглежда, тъй като ако някога сте участвали в това посвещаване, то вие сте били измамени страхотно! Мястото на посвещаването, разбира се, трябва да е избрано встрани от населението, извън шумните места, там, където никой не би могъл да го намери лесно. Преди да влезете в мандала, първо трябва да ви завържат очите с кърпа. Във вътрешността на мандала задължително трябва да направите някои жестове с ръка[25], да ударите камбаните на бумпас ваджра и да завъртите молитвените барабани дорже, така че хората отвън смятат, че извършвате церемония.

След извършването на този ритуал постепенно започва посвещаването. Не мога да ви обясня подробностите тук, тъй като ще се почувствате неудобно, ако ги чуете. Накрая на церемонията гуруто мъж дава нектар на последователките от женски пол. В този случай съответният нектар е секретът от долната част на тялото на гуруто. Гуруто познава смисъла на тайното посвещаване. Ето защо по време на церемонията той трябва да получи ерекция в долната част на своето тяло. Ако не успее и следователно не се отдели секрет, той трябва да мисли за тялото и половия орган на красива жена и за удоволствието от сексуалния акт. След това гуруто излива своите секрети върху върха на езика на участника в посвещаването. Това е тайната на нектара чрез посвещаването. Секретите на гуруто жена също представляват нектар. Трябва да ви кажа, че описаният начин за получаване на този нектар се опира на погрешни концепции и че подобна практика свидетелства за факта, че просто става дума за секта. Това е нектарът в култа. При истинския будизъм никога няма да се сметне, че такава практика би могла да осигури нектара, и никога няма да се приеме, че тези секрети биха могли да бъдат нектар и да представляват храна за последователите.

В тибетския ламаизъм принасянето на дарове на учителя представлява основата на учението. Възможни са различни дарове, но „най-добрият“ е красив мъж[26] или красива жена[27]. Мъжете трябва да учат с майстор жена[28], а жените - с майстор мъж. Това е тайният метод за ламаиста, който иска да постигне нивото на Буда в един-единствен живот. Това се нарича по много начини: върховна йога, ануттара тантра йога, камамудра, хеважра, херука, баща тантра, майка тантра, недуалистична тантра, тантрично самадхи*, ламдре и т.н. В много различни ламаистки школи може да има различни термини за това, но в действителност става дума за един и същ метод.

Ако сте жена и искате да учите с учител, вие трябва да му дарите красива млада жена, предназначена да бъде жената видяраджа, която понякога е наричана и майката на Буда или тара. Подборът на тара е много строг, защото момичето трябва да бъде младо, да има хубави бели зъби, червени устни, красиво тяло, свеж дъх... След като сте избрали младото момиче в съответствие с необходимите изисквания и тя е определила възнаграждението си, вие можете да започнете тайното посвещаване: младото момиче и гуруто могат да влязат в мандалата, за да извършат полов акт. Отвън човекът, дарил жената на гуруто, чува изключително прекрасни звуци и щом церемонията приключи, гуруто трябва да прибере секретите с помощта на един много специален „будистки инструмент“. След това гуруто напуска мандалата с обещаната награда за своите последователи т.е. секретите му. Той възнаграждава онези, които стоят извън мандалата с няколко жеста с ръка (мудра) и думи за благословия (мантра).

Последователите на гуру от женски пол трябва, разбира се, да изберат млад на вид мъж, който притежава достатъчно сила, за да бъде Дака; останалата част от церемонията протича повече или по-малко по същия начин.

Сега ви питам: готови ли сте да ядете този вид нектар? Що се отнася до мен, аз със сигурност не искам! Някои суеверни хора измежду ламаистите обаче биха могли да ме сметнат за глупак, тъй като са убедени, че нектарът на техния майстор е плод на практиката за постигане на нивото на Буда в един-единствен живот и че той не е лесен за получаване, тъй като трябва да се изпълнят специални условия и да се притежава много положителна карма. Това е нектарът в култа. Това наистина е нещо невероятно и представлява една огромна лъжа, защото е теория, основаваща се на погрешни идеи.

Ако добре разберем същността на тази теория, чиято цел е да се достигне нивото на Буда в един-единствен живот, то тя вече няма да успее да ни заблуди толкова лесно. В ламаизма често се казва: „Нашата дхарма не идва от Буда Шакямуни, а от Буда Ваджрадхара[29]. “ Това е друг буда, който според ламаистите се родил след Буда Шакямуни и преподавал тантра. Този метод съществува само в ламаизма и уж бил най-бързият за постигане на нивото на Буда. Той не съществува в другите школи на Махаяна. За да убедят вярващите си, те казват, че Буда Ваджрадхара е бил друга реинкарнация на Буда Шакямуни. Това твърдение не е правдоподобно, тъй като учението на Буда Шакямуни се състои от пътя на освобождението и пътя на истинската мъдрост, които са двата пътя на дхарма за премахване на невежеството и освобождаване от света на желанието, света на формата и света без форма. Тантричният път няма нищо общо с освобождението, тъй като използва сексуалното желание, за да постигне своята цел. Освен това Буда Шакямуни преподаде пътищата на освобождението и мъдростта. Той добре знае, че дхармата на света на желанието е причината за цикъла на прераждането. Как би могъл Буда Шакямуни да се прероди в Буда Ваджрадхара и след това да преподава на хората дхарма от света на желанието, като по този ги застави да останат пленници на самсара? В това няма никакъв смисъл и в него се съдържа собственото му противоречие. Тези, които поддържат тезата, че Ваджрадхара и Шакямуни са едно и също лице (с всичко, което това би означавало), са в грешка: техните твърдения са несвързани и не вдъхват никакво доверие.

Откровено казано, познанията и учението на тибетския ламаизъм съдържат 60 % или 70 % грешки, а самата практика на тантра почива на една напълно грешна теория. Все пак адептите определят условия за хората, които искат да се занимават с това: те трябва да практикуват цигун[30], докато енергията им се издигне към горните чакри и проникне до точката тилака[31]. Когато тяхната енергия може да се издига и спуска във вътрешността на тялото им без никакво затруднение, едва тогава те могат да бъдат ваджра гуру[32] и да започнат да практикуват тантра. Съгласно тантричната теория на ламаизма тогава те са в състояние да преподават на своите ученици, с този вид посвещаване, метода, чрез който да се постигне нивото на Буда за един-единствен живот.

На какво прилича човек, който е постигнал това ниво в цигун? В началото на тази 2000 година в пряко предаване по телевизията представиха един индийски йогин. Той стоеше гол пред студенти и една камера, с цел да докаже, че йогическите упражнения, които щеше да демонстрира, не са подправени чрез някакъв трик. В индуизма голият йогин е нещо свято; по тази причина студентите не изпитваха срам от голотата му. Този йогин постави пениса си в чаша, напълнена с някаква течност, чийто цвят напомняше олио, и започна да се концентрира. Много бързо пенисът му абсорбира течността, която изчезна, засмукана от тялото на йогина. Тибетските гурута, които желаят да организират тази тайна церемония, трябва да притежават най-малко нивото на този индийски йогин. Това е необходимото условие за този, който иска да постигне нивото на Буда в един-единствен живот. Ако това условие не е изпълнено, ще настъпи хаос, и ламаистите ще могат да се възползват, за да се представят като учители по тантра и по този начин да злоупотребят с красивите си последователки или техните семейства.

Според ламаистката теория тайната Ануттара тантра йога може да се нарече също „метод за постигане на нивото на Буда в един-единствен живот“. Основата на тяхната теория е подобна на теорията на будистката дхарма. Но внимание! Дори и ако техните учения и теории изглеждат много подобни на тези в будизма, в действителност това са две много различни неща.

Съгласно будистката теория в сутрите, в които се говори за мъдростта на семената, се казва, че формата[33] и празнотата не са дуални. Причината е, че формата на физическото тяло, е породена от празната същност на осмата виджнана — татхагатагарбха. Една от основните функции на татхагатагарбха е да позволи на нашето тяло да порасне, докато достигне своята възрастна форма. Благодарение на някои задължителни условия, като кармичните привличания между бащата и майката, използването на четирите елемента и храната, нашето тяло расте. Ние следователно не можем да кажем, че тялото и татхагатагарбха са две идентични неща, но не можем да кажем и че са различни. По тази причина твърдим, че формата и празнотата не са дуални.

В ламаизма съществува една подправена версия на теорията за недуалността. Нейните последователи твърдят, че празнотата и голямата вътрешна радост не са нито идентични, нито различни. Тяхната теория се опира на ануттара тантра йога[34]. С други думи според ламаизма е възможно да се постигне нивото на Буда с физическото тяло в този сегашен живот. Този метод е използван при церемония по време на сексуален акт с ваджра гуру в мандалата, за да се познае удоволствието чрез контакта на сексуалните органи. Ламаизмът нарича това вродено удоволствие или още „примитивно удоволствие“[35]. Също така, ако четете тантрична сутра или ламаистки текст и видите термини като „вродено удоволствие“ или „изначално удоволствие“, не се оставяйте да бъдете заблудени от тези думи, защото става дума просто за удоволствието, получено по време на сексуалния акт. Хората, които практикуват този метод, са просто привързани към света на желанието. Но те удължават времетраенето на сексуалното удоволствие колкото се може повече, докато цялото им тяло бъде обхванато от него[36] и по този начин постигнат автентичното просветление[37]. Тогава казват, че са постигнали нивото на Буда.

Ламаизмът използва будисткия термин, но неговият смисъл няма нищо общо с будизма. Това е нещо напълно различно. Обяснението, което дава будизмът за истинското просветление, е следното: просветленият отлично разбира смисъла на всички дхарми на света на дхарма и ги забелязва навсякъде и напълно ясно. Това са признаците на истинското просветление. Теорията на ануттара тантра йога на тантричната школа говори за него, като казва, че по време на сексуалния акт удоволствието, което се получава от контакта на сексуалните органи, трябва да продължи възможно най-дълго. Освен това човек трябва да е напълно задоволен, що касае сексуалния оргазъм, и да няма мисли. В този момент съзнанието му отговаря на истинския абсолют. Това съзнание не е мисловно, то е съзнание, което позволява да се наблюдава удоволствието по време на сексуалния акт. То не е нито форма, нито субстанция. То е напълно празно и „кухо“, то е истинската природа на празнотата. Също така, ако наблюдавате всички феномени и всички дхарми на този свят, няма нищо, което да е трайно. Тялото не е трайно, всички неща свършват един ден, защото са нетрайни. Но съзнанието, което наблюдава сексуалния акт, е реално, то е истинската природа на празнотата, защото няма мисли и следователно е наистина празно. Осъществяването на това съзнание означава да се постигне мъдростта праджна т.е. нивото на буда със своето физическо тяло в този живот. Това е централната идея на тантра йога.

Въз основа на това ламаистите са създали нещо като теория. Те твърдят, че секретите, получени след този акт, са най-ефикасното средство, за да се напредне по пътя на практиката, доколкото тези секрети позволяват на практикуващите да разберат правилно смисъла на всички дхарми и да постигнат истинското просветление. Секретите, които произхождат от гуруто мъж и/или от тарата т.е. от „много напреднало“ същество, са благословия, осигуряваща напредъка на последователите. Тези секрети са наричани също „нектар“ в ламаизма. Ако последователите изядат този нектар, принадлежащ на учителя и на тара, тяхното ниво на практика без съмнение ще се подобри много бързо. Веднага след сексуалната церемония в мандалата гуруто раздава нектарите на своите последователи, за да се нахранят с тях. За ламаизма този „нектар“ е един от многото и е свързан с будистката практика. Той притежава много голяма стойност за нея. Това не е загуба, защото гуруто трябва да го дари на своите последователи. А остатъците от „нектара“ трябва да бъдат прибрани обратно от гуруто след сексуалната церемония. Всъщност това са важни елементи, които помагат на физическото тяло да се запази в добро здраве. Те са и много важни за будистката практика. Гуруто практикува цигун, за да абсорбира секретите обратно в тялото си. Това е вид рециклиране, както правим с отпадъците. Всъщност това, което е придобито по този начин, представлява боклук, отпадък и не помага по никакъв начин на практиката на будизма. Много хора са заблудени от шантавите идеи на ламаизма и прекарват години наред практикувайки ламаистки цигун, като по този начин губят много време, защото получените резултати нямат нищо общо с правилния път и нямат никаква връзка с будизма.

Следователно ние разбираме, че ако ламаисткият гуру желае да използва този метод, за да помогне на последователите си да постигнат нивото на буда, то той трябва да е достатъчно напреднал в йога, за да е в състояние да абсорбира обратно собствените си секрети. Това е предварително условие за практиката на тантра йога. Този метод носи много имена: Есенцията на ваджраяна, ярката светлина на радостта, хеваджра, Никита Карма и Ануттара йога; разбира се нектарът не е нищо друго освен този секрет, получен чрез сексуалната церемония.

Този сектантски метод, свързан с нектара, разполага и с теоретична основа. Той се опира на една глава от сутрата Аватамсака, където се разказва историята на едно момче на име Судханакумара, учило при 53 велики учители. Сред тях имало една жена. Става дума за бодхисатвата Васумитра. Васумитра била луксозна проститутка, която живеела в много богата къща с градина с луксозни павилиони и фалшиви скали, придаващи блясък на нейното великолепие. Една разкошна къща! Тя не приемала лесно посетители, но ако някой искал да разбере учението на Буда, можел да отиде да я види. Взимала много скъпо, но си струвало. Някои хора постигали просветлението само след разговор с нея. Други го постигали, като докосвали ръката ѝ. Трети пък го постигали в момента, в който тя ги прегръщала или ги целувала, а четвърти — онези, които най-бавно разбирали истината — трябвало да преспят с нея, за да постигнат просветлението.

Разбира се тази жена има способността да помага на другите. Няма съмнение, че става дума за велика бодхисатва. Днес за онези, които са постигнали просветлението в нашата асоциация, в това няма нищо изключително. Те с лекота умеят същото. Съвсем ясно е, че за преподавателите в нашата асоциация това не представлява трудност.

Бодхисатва Васумитра се е държала така, за да привлече хората най-напред чрез сексуалното желание. Нейният метод се основава на използването на различните сексуални фантазии на съществата, за да им се помогне да открият в света на дхарма тяхната татхагатагарбха т.е. осмата виджнана и по този начин да постигнат мъдростта и да получат ползите от освобождението. Този метод функционира, защото празнотата е характеристика на осмата виджнана и реалността на света на дхарма е навсякъде, следователно също в 18-те функции и 12-те входа.

Тези, които наистина са разбрали учението на Буда и които са постигнали мъдростта, могат лесно да помогнат на другите да постигнат просветлението чрез разбирането на собствените им желания. Това не е учудващо. Преди осем или девет години публикувахме една книга: „Chan : before and after enlightenment“[38], в която развихме идеята да се забрани използването на сексуалния метод като средство за подпомагане на другите да постигнат просветлението. Ние също така казахме в тази книга, че ако някой използва този метод, за да помогне на другите да постигнат просветлението или да видят буда-природата, то той трябва да е постигнал поне нивото на осмото бхуми.

Ако сте постигнали това ниво, което отговаря на осмата земя на бодхисатва, това означава, че сте велик бодхисатва. В такъв случай не мога да ви попреча да правите, каквото искате, защото на осмо ниво на бодхисатва, вие сте винаги свободен във всеки един момент от цикъла на прераждането. Васумитра може да материализира двойник на своето физическо тяло, който е в състояние да практикува сексуална тантра с други хора, които имат някаква връзка с нея, и да им помогне да постигнат просветлението чрез този сексуален акт. Но тя не се привързва към физическото тяло и не обръща внимание на красотата на другите. Тук става дума за висока степен на умение, присъща на един велик бодхисатва. Нямаме право да критикуваме или отричаме това.

Гурутата на тантризма обаче се опират и позовават на откъс от „Аватамсака Сутра“, независимо че не притежават необходимото ниво. Те дори не са постигнали просветлението, така че как могат да се основават на този откъс от „Аватамсака Сутра“ и след това да преподават това тайно посвещаване? Почитаемата Васумитра, която се е представяла като проститутка, всъщност е велик бодхисатва. Тя вече е излязла от тези три свята и не е привързана към собственото си желание. Но древните основатели и преподаватели на тантра и досега не са постигнали просветлението, те все още не са постигнали седмия етап на практиката[39] и дори не са премахнали недоразуменията си по отношение на истинското аз: те всъщност защитават идеята, че единствено мисловното съзнание е трайно. Те дори не са успели да получат първия плод на Шравака и все още са привързани към желанието. Как се осмеляват да преподават метода на сексуалната тантра и съответстващото тайно посвещаване и да извършват съвкупления с последователи от противоположния пол? Повечето тантрични майстори и гурута в света днес нямат необходимото ниво в цигун, за да абсорбират собствените си секрети. Съгласно правилата в основата на тантризма, на тях не им е разрешено да практикуват това тайно посвещаване.

Всъщност много тантрични гурута прилагат това посвещаване, за да злоупотребяват в сексуално отношение със своите последователи от противоположния пол. Те имат извратени идеи. Привлечени са от красотата на своите последователи и често им предлагат да ги учат на сексуална тантра, за да могат да злоупотребят с тях. Ако не ми вярвате, попитайте всички майстори, които са преподавали това посвещаване, за да проверите дали наистина имат необходимото ниво в цигун т.е. дали са способни да абсорбират секретите си след церемонията. Не познавам нито един, който да може да го прави. В индуизма обаче има йоги, който наистина притежава тази способност. Независимо от това, вие все още сте в грешка и сте извън истинското учение на Буда, ако смятате, че бихте могли само с тази способност да постигнете просветлението и плодовете на Буда. Тези, които вярват в това, проповядват една лъжа и я използват, за да привлекат своите последователи. Този метод на нектара се основава на неправилно разбиране на дхарма и е безсмислено да се възхищаваме на тези, които го прилагат на практика.

Сега, след като сте запознати с нектара на този свят, нектара на боговете на света на желанието и нектара на сектите (този на ламаизма), вие знаете, че те всъщност нямат нищо общо с практиката на будизма. Тези, които са отишли в Нанкан Таоюан, за да търсят Сижаогъндън, и които са дали много пари, за да получат неговия нектар или кули от пепел[40], са последвали дхарми, които са напълно чужди на будизма: наистина нищо общо с будистката дхарма! Тези хора са невероятно невежи и наивни! Ние обаче няма да кажем нищо за начина, по който са получили нектара. Те са се сдобили с него благодарение на боговете на света на желанието или пък като са използвали магията на старото китайско изкуство, карайки го да расте много бързо като гъбите. Мисля, че Асоциацията на магьосниците ще може да даде по-подробни сведения по този въпрос. Аз няма да коментирам повече тук.

Сега ще ви обясня истинския метод на нектара в будизма. Този нектар не е материален. Това е практика, която да ни помогне да излезем от трите свята и да придобием истинската мъдрост. В будизма никога няма да поискаме някаква субстанция на Буда, за да я използваме след това, с цел да напреднем в практиката, или благословия, която да ни направи по-съвършени. Но ние трябва да следваме учението на Буда, за да разберем какъв е истинският будистки метод и след това да го приложим на практика. Едва тогава чрез тази практика, ние можем да постигнем освобождението и истинската мъдрост. Тази практика няма нищо общо с материалния нектар, който не е нищо друго освен функционална дхарма на самсара.

Защо говорим за „пътя на мъдростта“ и „пътя на освобождението“? Защо говорим за метода на „нектара“? Обясняваме нектара с метафората за двете велики превъзходни врати на дхарма. Както нектарът е най-добрата храна в света на желанието, така пътят на мъдростта и пътят на освобождението са най-добрият метод в тези три свята, а също така — най-ефикасната будистка практика. Тези два пътя са основата на всички дхарми, тъй като няма друга по-висш от тях.

Ето защо ние използваме наименованието нектар, за да изразим свещената им същност. Будистът казва, че пътят на мъдростта и пътят на освобождението са два нектара. Тези два метода могат да помогнат на хората да се откъснат от живота и смъртта и също така да излязат от цикъла на прераждането в трите свята, за да постигнат мъдростта и да получат плодовете на Буда. Това е още една причина да наричаме тези два метода — нектар.

Учението на всички буди има за цел да се напредне до края на пътищата на освобождението и мъдростта. Кой е пътят на освобождението? В началото на тази година дойдох тук, за да говоря за погрешните възгледи и учението на Буда[41] и по време на конференцията отделих много време на тази тема. Моите думи навремето имаха за цел да помогнат на хората да получат стабилно познание за пътя на освобождението и да разберат как да избягат от цикъла на живота и смъртта в трите свята. Това е пътят на освобождението.

Пътят на мъдростта се състои в това да се обясни истинското лице на дхарма; също така да се разбере реалността на всички живи същества, принадлежащи на трите свята. Това истинско лице на дхарма е източникът на всички чувстващи създания в света на дхарма и този източник е същността на празнотата, това е характеристиката на осмата виджнана. Практикувайки пътя на освобождението ние можем да се освободим от тези три свята, но нямаме възможността да постигнем нивото на бодхисатва. Ние постигаме нивото на архат[42]; но един архат не е буда.

Един архат не следва пътя на Махаяна, той никога няма да познае мъдростта на Буда. За да познаем тази мъдрост, ние трябва да минем по пътя на освобождението, а след това — по този на мъдростта. Единствено извървяването на тези два пътя докрай позволява на хората да получат плодовете на буда, защото пътят на освобождението и този на мъдростта гарантират на практикуващия, че по тях той ще постигне успеха. Заради това твърдение наричаме тези два пътя — най-ценните пътища на дхарма. Тези два пътя съдържат всички будистки учения и ето защо в будизма казваме, че те са нектарът. Както вече уточних, в началото на годината говорих за погрешните възгледи и учението на Буда. Тази конференция, която в момента се редактира и ще бъде публикувана следващия месец[43], предлага по-подробни обяснения. Съдържанието на днешната конференция е по-обобщено, защото съгласно нейното заглавие ние трябва да говорим най-вече за истинската природа на нектара. Дъждът на нектара преди всичко представлява споделяне с всички хора на истинските знания за практиката по тези два пътя. Това означава също така да се обясни истинският смисъл на будистката дхарма, за да могат всички да извлекат полза и да получат истинското познание и правилната гледна точка. Това е методът, който наричаме нежния дъжд на нектара.

Практиката по пътя на освобождението има за цел да разруши недоразуменията по отношение на истинската природа на телата[44] — недоразумения, които водят до привързване към едно тяло, защото това привързване е коренът и дълбоката причина за цикъла на прераждането на всички чувстващи същества. Как чувстващите същества възприемат „аза“? Някои вярват, че става дума за физическото им тяло. За други, тяхното аз отговаря на мисловното съзнание. Тези привързвания към физическото тяло или мисловното съзнание предизвикват различни състояния в трите свята, измежду които усещането, възприятията, думите, мислите и поведението.

Понякога хората ме питат: „Учителю, обяснете ми по какъв начин можем да премахнем недоразуменията по отношение на природата на истинското аз. Не разбирам какво означава това, не виждам за какви недоразумения става дума, нито пък знам как да ги отстраня. “ Следователно сега ще се концентрираме върху този въпрос. Хората мислят, че петте агрегата* са тяхното истинско аз. Измежду петте агрегата първо имаме формата. Ако следователно си мислите, че физическото тяло е вашето истинско аз, от това излиза, че то не може да бъде разрушено. Тялото обаче може да оцелее само около 100 или 120 години и при нормални обстоятелства — не повече от 140 години. То рано или късно ще бъде разрушено, което означава, че следователно не е истинското аз: дхарма, която накрая бива разрушена, не е истинското аз. Често защитаваме идеята, че истинското аз не съществува в петте агрегата, тъй като то е вечно и не може да се впише в една временност. Живите същества обаче и особено децата и животните не познават тази истина и си представят, че физическото тяло е истинското аз.

Някои родители или възпитатели в детската градина често са наблюдавали следната случка: едно дете е нападнато от другите и когато отиде да се оплаче, то казва: „Господин учителю, еди-кой си ме удари.“ То казва това, защото за него тялото му е истинското му аз. Всъщност никой не го е удрял! Другият може да докосне само физическото ви тяло, но никога няма да успее да удари мисловното ви съзнание - онова, което може да идентифицира шестте обекта на корените виджнани. Освен това когато детето постепенно пораства, някой ден, когато съседът, дядо му или баба му почине, се случва то да си помисли следното: „Дядо или баба е мъртва, това значи ли, че след смъртта вече няма нищо? Това ли е краят? “ И детето пита своите родители, които ще му обяснят, че след смъртта си покойниците ще се преродят, че следователно има друг живот и смъртта не е краят. Така детето премахва недоразуменията си по отношение на физическото тяло и разбира, че то не е истинското му аз.

Хората добре знаят, че физическото тяло ще бъде разрушено рано или късно. Следователно те ще си кажат: „Е, добре, това мисловно съзнание, което може да мисли, анализира, идентифицира, това трябва да е истинското аз. “ Те си мислят, че когато физическото тяло умре, мисловното съзнание ще може след това да се прероди в друго тяло. По този начин те са убедени, че мисловното съзнание е трайно, че е вечно, че мисловното съзнание е едно неразрушимо тяло. Това наричаме недоразумение по отношение на тялото на мисловното съзнание. Всички обаче изглежда одобряват тази идея. Хората дълго време считаха тази хипотеза за изпълнена с мъдрост. По време на много прераждания те продължиха да са съгласни с нея.

Но тя в крайна сметка не оцеля чак толкова дълго. Преди 2500 години в Индия се появи един велик учител по йога, наречен Буда Шакямуни, който каза следните думи: „Погрешно е да се вярва, че мисловното съзнание, което е способно да мисли, е вечно. Това мисловно съзнание е ограничена дхарма, която непрекъснато се променя, това е една илюзия. Това не е истинското аз. Съществува едно друго „съзнание“, което все още не познавате. “

Буда добави: „Ако истинското аз наистина е това мисловно съзнание, което може да мисли, то тогава не би трябвало да изчезва, когато спите. Това мисловно съзнание обаче изчезва в момента, в който спите без да сънувате, и спира да функционира и изчезва, ако изгубите съзнание. Как в такъв случай това съзнание би могло да бъде истинското аз? “ Еретиците, наречени „етерналисти“, като чуха това обяснение, си казаха разтревожени: „Ах, значи не съм разбрал напълно смисъла на живота. Как мога да изляза от цикъла на прераждането на тези три свята? “ Те бяха наясно, че това бе много сериозен проблем и трябваше да се оттеглят, за да го разгледат. След това се върнаха и казаха: „Това мисловно съзнание със сигурност не е истинското аз. “ Тогава те си помислиха, че всичко, което можем да почувстваме и усетим, че всички емоции, като щастие, гняв, тъга или радост, че всички тези усещания би трябвало да са истинското аз.

Буда обаче им каза: „Мислите ли наистина, че този агрегат на усещането, благодарение на който можете да почувствате щастието и страданието, е истинското аз? Нека ви попитам по друг начин: има три вида усещания. Кое от тях е истинското аз? “ Еретиците със сигурност нямаше да кажат, че усещането за страдание е истинското аз, защото никой не обича болката и неудобството. Те следователно потвърдиха, че усещането за удоволствие е истинското аз. Буда ги попита: „Вие твърдите, че удоволствието е истинското аз; но ако изведнъж някой безпричинно ви удари с тояга, вие веднага ще изпитате болка и усещането за удоволствие незабавно ще изчезне, нали така? Следователно може да се заключи, че изпитването на удоволствие не е трайно, че това не е истинското аз, трайното аз. “ Еретиците веднага си промениха мнението: „Тогава значи усещането за страдание е истинското аз. “ Буда им отговори: „Страданието, това е болката. Тази болка продължава средно един или два дни и накрая тя винаги изчезва. А когато болката вече я няма, вие ще почувствате нещо, което не е нито болка, нито удоволствие, ще имате усещането, че не изпитвате нито удоволствие, нито болка, защото страданието ще е изчезнало. Този агрегат на усещането не е траен, това не е истинското аз. “ След като чуха това, еретиците признаха, че Буда е прав. Тогава им хрумна нова идея: „Всеки ден ние трябва да спим. Усещането, при което отсъстват удоволствието и страданието, това трябва да е истинското аз. “ Те следователно потвърдиха пред Буда, че усещането, което не представлява нито удоволствие, нито болка, е истинското аз, трайното аз. Буда им отговори: „Ако някой ви даде пет милиона, ще бъдете много щастливи и това усещане за удоволствие следователно ще се завърне; в същото време онова, при което отсъстват удоволствието и болката, ще изчезне. Това усещане, за което говорите, не е постоянно, защото това, което е непостоянно, поражда страданието, усещането на страдание. А страданието не е истинското аз.

Тогава еретиците разбраха, че агрегатът на усещането не е истинското аз. Тогава те си въобразиха, че агрегатът, чрез който можем да предприемем действие, говорим и разбираме, е истинското аз, трайното аз. Тъй като този агрегат присъства през целия ден, те си мислеха, че той трябва да е истинското аз. Буда им отговори: „Ако агрегатът, който поражда разбирането, думите и действията, беше истинското аз, когато спите без да сънувате, той би трябвало да продължи да е активен. Той обаче не е активен, а изчезва. Този агрегат е в крайна сметка много ограничена дхарма и е невъзможно той да е истинското аз. Еретиците помислиха още и отговориха на Буда: „Този агрегат наистина не може да е истинското аз. В същото време, мисловното съзнание, което ни позволява да осъзнаваме, трябва да е истинското аз. “ Буда обаче възрази: „Ако това мисловно съзнание беше истинското аз, когато спите без сънища, изгубите съзнание или влезете в състояние на самадхи без мисъл или когато един архат се намира в състоянието на самадхи на прекратяването[45], това мисловно съзнание в този момент би трябвало да продължи да съществува. В тези моменти то обаче е като жив мъртвец и в това състояние няма мисли. Така че и мисловното съзнание не е трайна дхарма! Не е възможно да се сметне, че то е истинското аз. “ След това ясно обяснение на Буда еретиците нямаха какво да добавят.

Буда следователно обясни петте агрегата на еретиците етерналисти и те си дадоха сметка, че теориите им не биха могли да се верни. След това Буда обясни 18-те функции, които съставят човешкото съществуване т.е. шестте корена виджнани*, шестте обекта на корените виджнани и шестте други виджнани*, които формират 18-те функции. Всички еретици вече знаеха, че теориите им бяха неправилни. Те трябваше също така да го признаят и така станаха ученици на Буда.

Почитаемият Маха Кашяпа, почитаемият Сарипутра, почитаемият Субхути и останалите... Всички тези велики архати в началото бяха еретици. Но след като проведоха дебат с Буда относно дхармата, всички станаха негови ученици.

След като убеди еретиците етерналисти, Буда трябваше да се изправи срещу други еретици: нихилистите, които си мислеха, че Буда също е нихилист. Те дойдоха да говорят с него: „Гаутама!“ - извикаха те - „Вие казахте, че петте агрегата и 18-те функции са непостоянни и че следователно те пораждат страданието, т.е. празнотата, и по този начин това доказва несъществуването на аза. Петте агрегата са непостоянни. Ние ползваме същата дхарма, като тази, която сте ползвали Вие самият. Ние сме следователно подобни на Вас: Вие сте Буда, ние също сме Буди. “ Буда им отговори: „Аз съм единственият, който може да се нарече Буда. Вие не сте Буди. “ Еретиците, които не бяха съгласни с Буда, му се противопоставиха със следните думи: „Вие говорихте за петте агрегата и 18-те функции; всички са непостоянни и това непостоянство причинява страданието. Следователно няма истинско аз. Това твърдим и ние. Вие сте Буда, защо ние да не можем да претендираме за името Буда?  “ Буда им отговори: „Това, което казвате няма нищо общо с онова, на което уча аз. Моето учение е следното: светът, където се проявяват името, формата, желанието, привързването и мисловното съзнание, е свързан с осмата виджнана. Без тази осма виджнана този свят не съществува. Освен това тя е свързана с петте агрегата, които създават страданието и са празнота, лишени от съществуването на аз и са непостоянни. Ако разрушите това привързване към света на името и на формата и към тези пет агрегата, то вие можете да излезете от тези три свята.

 Остава обаче още една виджнана, с която светът на формата продължава да е свързан и от която зависи, една виджнана, която не изчезва никога. Тази виджнана не отговаря на аза, който защитават етерналистите. Нирвана не означава празнота, не означава, че вече няма нищо. Вие казвате, че този свят на името и на формата е непостоянен, изпълнен със страдания, празен и лишен от съществуване на аз. Вие обаче никога не сте премахнали вашето страдание. Вие не искате също така да излезете от трите свята и от цикъла на живота и смъртта. Вие мислите само как да се наслаждавате на този свят и да се привържете към петте удоволствия. Ако не желаете да се освободите от петте удоволствия на тези три свята и да разрушите цикъла на живота и смъртта, вие не сте в състояние да премахнете всички ваши грижи, вие сте обикновени хора и не може да бъдете наричани Буди. “

Името[46] и формата[47] са двете дхарми, които включват петте агрегата и 18-те функции. Петте агрегата и 18-те функции от своя страна съдържат шестте корена виджнани, шестте обекта на корените виджнани и шестте други виджнани; една от шестте корена виджнани е виджнаната манас*, която е вид ум и която е наричана още седмата виджнана. С шестте други виджнани тя образува общо седем виджнани. Тези седем виджнани, както и физическото тяло, с което те са свързани, образуват трите първи агрегата: усещанията, разбирането и процеса[48]. Ако добавим физическото тяло и седемте виджнани, получаваме петте агрегата: името и формата. Един архат, който е унищожил собственото си его и по този начин се е отървал от недоразуменията по отношение на фалшивото аз, при смъртта си спира също да образува тези пет агрегата и тези 18 функции и му остава само виджнаната, свързана с името и формата (която не е празна, както твърдят нихилистите). Резултатът от това е, че архатът не се преражда повече в тези три свята. Нихилистите не са открили правилното познание за този свят и тъй като не са се откъснали от собственото си его, продължават да живеят в страдание. Нихилистката теория обяснява защо тези хора са станали еретици. Следователно нихилистите не могат да постигнат нивото на Буда.

Буда наистина е много мъдър, той използва концепцията за петте агрегата, 18-те функции и виджнаната, свързана с езика и формата, за да обясни двете колесници на хинаяна и да обясни нирвана. С тази същата концепция той първо показва грешките на еретиците етерналисти, а след това разрушава еретичните теории на нихилистите. Тази концепция позволява да се стъпи на пътя на освобождението и е основата на дхарма в будистката Махаяна. За обикновените хора или еретиците обаче е трудно да разберат това в дълбочина.

Един човек вярваше в теорията на майстор Ин Шун и бе възприел доста погрешни идеи от писанията на този майстор. Той дори бе публикувдал книга със заглавие „Излизане от аурата на Буда Амитабха“. Сега ви питам: измежду вас има ли някой, който вече да е чел тази книга?  Вдигнете ръка... Никой? Това е много добре, това означава, че вие не сте били засегнати от погрешни учения. Това означава също, че не търсите учението там, където ви падне.

Авторът на книгата наистина не е имал много късмет. Той обяснява в нея, че е живял в централната част на Тайван, че е практикувал будизма и че заедно с жена си е станал вегетарианец. Тези двамата практикували будизма и за да се предпазят от недохранване, си купили олио от оризови трици, което използвали, за да си готвят храната.

Какво е олиото от оризови трици? След прибиране на реколтата се отстраняват зародишът и обвивката на ориза. След премахване на обвивките и зародишите се получава белият ориз. Тези обвивки и зародиши всъщност представляват триците. Днес по-хитрите търговци ги взимат и ги наричат трици на кафявия ориз. Тези оризови трици се продават под формата на брашно, което се нарича пудра от трици на кафяв ориз. Това е доста изгодна сделка за търговците.

В периода, за който говоря, оризовите трици бяха нещо много разпространено, но някои хора знаеха, че тези трици са много хранителни, така че придобиха големи количества от тях, за да извлекат олиото. В централната част на Тайван готвенето с олио от оризови трици бе много разпространено. Авторът на тази книга, много интелигентен, също бил наясно, че това олио има висока хранителна стойност. Той го приемал за продължителен период, но имало проблем с рафинирането на олиото: фабриките всъщност използвали ПХБ[49], за да премахнат миризмата на олиото от оризови трици, но поради изтичания тези токсични вещества се смесили с олиото и без никой да разбере, нашият автор ги приемал дълго време. Организмът му бил много засегнат. Това се случи преди 30 години. На времето вестниците в Тайван всеки ден пишеха само по тази тема. Много хора бяха с разклатено здраве и страдаха от вродени недъзи дълго време. Причината бе в замърсяването на олиото. Нашият автор бил един от тях и самият той страдал дълго време.

Авторът по време на своята будистка практика първо овладял метода, който се състои в произнасянето на името на Буда Амитабха[50]. Малко по-късно някой му препоръчал да отиде в един манастир в Миаоли, който се намира в планината Дзиоухуа. Там той практикувал с голям ентусиазъм под ръководството на една монахиня, от която получил свръхестествена благословия. Здравето му явно се подобрило и той бил много благодарен на монахинята. Когато по-късно тази монахиня починала, той отишъл в други центрове по медитация, за да продължи изучаването на дхарма. В крайна сметка учил с майстор Ин Шун в храма му в Миао-юн-дзи. Там той получил фалшивото учение на този майстор, така че сега вече не вярва в земята на Буда Амитабха, защото според майстор Ин Шун Буда Амитабха е вид обожествяване на слънцето, а в действителност такъв Буда не съществува, няма чиста земя на запад[51] и след като няма Буда Амитабха, няма никаква нужда да се практикува споменатият по-горе метод.

Авторът на тази книга вече изобщо не вярва в чистата земя на Буда Амитабха. В наши дни той и другите последователи на майстор Ин Шун се присъединяват към школата Теравада. В своята книга той отбелязва: „В момента в южната част на Тихия океан има майстори архати. “.

Авторът препоръчва на хората да уважават тези майстори архати. Ако обаче се запознаем с писанията и конференциите на същите майстори, дошли в Тайван, виждаме, че той доста е преувеличил по техен адрес. Това доказва, че тези майстори все още не са успели да разпръснат недоразуменията си по отношение на своето тяло: никой измежду тях не е постигнал първия плод на архат, така че как нашият автор би могъл да твърди обратното?

По каква причина се осмелявам да изрека това публично? Защото обясненията на тези последователи все още са приковани към идеята, че мисловното съзнание е истинското аз. Те следователно не са преодолели неразбирането си по отношение на фалшивото аз и все още са затворници на трите възела и са привързани към тях. Те твърдят на своите конференции и в книгите си, че практиката се състои в поддържане на мисловното съзнание будно през цялото време и учат хората да бъдат постоянно будни и че това състояние на будност трябва винаги да е много ясно и без да се осъществява каквото и да е откъсване от шестте обекта на корените виджнани. Те казват, че това съзнание трябва да бъде поддържано в състояние на будност и че за да се влезе в нирвана, не трябва да се появява никаква мисъл.

Значи, ако можете да влезете в нирвана в това будно състояние, трите печата* на дхарма трябва да бъдат пренаписани; Буда казва, че вечността е нирвана и че нирвана е спокойствие и абсолютна тишина. Ако обаче влезете в нирвана в това будно състояние, с други думи, ако човек, влязъл в нирвана, може да остане в това състояние на будно съзнание, това е все едно да кажем, че нивото на нирвана е по-ниско дори от четвърто ниво на дхяна[52]. В това състояние обаче все още съществува съзнание. Така че ако можете да влезете в нирвана в това състояние на будност и осъзнаване, това означава, че нирвана не е абсолютна тишина.

Буда казва също, че всички феномени и всички дхарми са непостоянни и не съществува аз. Ако това състояние на будност се състои в съзнаване на себе си, ако вие сте способни да влезете в нирвана в това състояние, то значи в нирвана има съзнаване на себе си. А това състояние на будно мисловно съзнание се счита от обикновените хора за истинското аз.

Буда казва, че всички дхарми и всички феномени са ефимерни. В същото време, за да да съществува мисловното съзнание, е задължително мозъкът да осъществява мисловна дейност и да генерира мисли. Дори когато нямате мисли обаче, мозъкът осъществява дейност. Много хора не разбират страданието. Те вярват, че ако няма мисли, няма страдания. Те размишляват по следния начин: „Промените на мисълта генерират страданието; страданието произхожда от мисълта. Когато вече нямате мисли, нямате и страдания. “ Но това че нямате нечисти мисли[53], не означава, че вашият мозък е спрял да функционира! Всъщност способността за разбиране е един от петте агрегата. Когато не мислим, умът продължава да функционира. Даже при един архат, който се намира в състоянието на самадхи на прекратяването[54], виджнаната манас все още е действаща: това не е истинско прекратяване[55]. Добре знаем, че когато мисловното съзнание е будно, мозъкът работи. Следователно можем да отговорим на твърдението: „в състояние на будност можем да влезем в нирвана“, че нирваната, за която говорят тези хора, не отговаря на нирваната без остатък, посочена от Буда, защото тяхната нирвана все още е обусловена от функционирането на мисловното съзнание, докато нирваната на Буда е изцяло свободна от това съзнание.

Ако продължите да следвате учението на тези майстори от школата Теравада, вие ще чуете твърдението, че бихте могли да влeзете в нирвана без остатък с мисловното съзнание. Тяхната нирвана без остатък очевидно трябва да е нетрайна, защото мисловното съзнание все още функционира, следователно нирваната без остатък е задължително преходна дхарма. Очевидно тази нирвана не отговаря на нирваната без остатък, за която говори Буда. Всъщност, мога да потвърдя, че измежду майсторите, наречени архати от южната част на Тихия океан и цитирани в неговата книга, няма нито един, който наистина да е архат. Може би там все пак има истински архати, които са непознати; досега обаче аз лично не съм срещнал нито един. Все пак предпочитам да вярвам, че те все още съществуват. Не трябва да се оставяме да бъдем водени от думите на някой друг, без да се опитваме да разберем и без да проверим нищо. Което не трябва да пречи на будистките школи Теравада и Махаяна да спазват трите универсални истини[56].

Теорията на пътя на освобождението е основна концепция. Има майстори, които претендират, че са будисти и които въпреки това не познават тези основи. Как тогава биха могли да разберат по-напредналия път на бодхисатва? Ламаистите винаги показваха на хората, че ученията им са много по-висши от другите и че са много по-прекрасни. Те често твърдят, че нирваната и прераждането са неразделни. Но те грешат много сериозно по отношение значението на тези термини: обясняват, че по време на медитацията, когато няма мисли, ние влизаме в състояние на нирвана и като останем в това състояние, можем да разберем, че нирваната и прераждането са неразделни. Ако това е състоянието на нирвана, то тогава е много лесно да се постигне.

Ако практикувате метода, който се състои в това непрекъснато да си спомняте за Буда без образ и ако след това накарате тази мисъл да изчезне, то тогава сте в състояние без мислене и без образ. Вие значи можете по този начин да влезете в състоянието на нирвана и да станете архат. Тяхната нирвана следователно е много лесна. Разбирам защо майсторите на ламаизма често казват, че са постигнали нивото на нирвана и че са се откъснали от тези три свята.

Оставям ви да помислите за тяхното ниво на нирвана: когато медитирате, предполагаме, че вече нямате мисли; достатъчно е обаче да се породи един външен шум, за да може вашата глава, осъзнавайки този шум, да го свърже с външния свят. В този случай вашата нирвана в никакъв случай не е абсолютната тишина, а това противоречи на твърдението на Буда, че нирваната е абсолютна тишина.

 Някои хора обаче могат да повярват на тази измама, ако разсъждават по следния начин: „Когато постигна второто ниво на медитацията дхяна, съм постигнал нивото на нирвана, защото в това състояние имам само мисловното съзнание и вече няма връзка с петте обекта на корените виджнани, нито с петте други виджнани, нито пък с външния свят. Следователно това е абсолютната тишина: аз влизам в нирвана. “ Мислите ли, че ако мисловното съзнание няма никакъв контакт с петте обекта на корените виджнани, това е знакът, че сте постигнали абсолютната тишина? Става дума за грешка, като аргументът на Буда е следният: когато съзнавате, вашето мисловно съзнание е будно, това вече не е абсолютната тишина, защото там все още има една определена форма на осъзнаване на себе си — това, което ви позволява да знаете, че съществувате. В нирвана вече няма съзнаване за себе си, нито мисловно съзнание, нито виджнана манас: това наричаме нирвана без остатък, това е абсолютната тишина.

Тези майстори „архати“ от Тихия океан не знаят какво е нирвана, как могат да разберат будизма? Как изобщо могат да бъдат наричани архати? Как могат да обясняват начина, по който е възможно да се влезе в състояние на нирвана, като в същото време остават будни? Хората, които не са премахнали своите недоразумения по отношение на аза, не са постигнали дори първия плод на архат. Как тогава би им било възможно да потвърдят това същото ниво на архат? Ние знаем, че пътят на освобождението е най-елементарното учение на будизма и че, за съжаление, днес в края на ерата на учението на Буда майсторите „архати“ от Тихия океан все още не са разбрали това основно учение на Буда, без да говорим за многобройните ламаисти, които претендират, че са живи буди или царе на дхарма и които продължават практиката си на нетрайна дхарма, онази същата, която им пречи да излязат от самсара.

В школата Махаяна (тук говорим преди всичко за континентален Китай и Тайван) през последните десет години имаше човек, който претендираше, че е постигнал втори или трети плод на архат. Когато обаче разучихме неговите книги и конференции, забелязахме, че там има много грешки и че техният автор не е постигнал дори първия плод на архат. В тези писания е казано следното: „В момента на събуждането си се намирате в състояние на сънливост, без мисли. Това съзнание няма мисли. Това състояние на съзнанието е истинското аз, онова, което наричаме „татхагатагарбха“. Ако успеете да останете в това състояние непрекъснато, постигате просветлението т.е. получавате плода на практиката. “ Някои хора мислят и твърдят, че това е начинът да се практикува и въз основа на това претендират, че имат нивото на архат. Тези хора обясняват принципите на собствените си последователи. Като проверяват дали последните могат да идентифицират това състояние на съзнанието, тези хора си позволяват да твърдят, че последователите им са постигнали или пък не първите три плода на архат. Тези хора обаче все още са привързани към погрешните си идеи за природата на аза и вземат мисловното съзнание за трайна дхарма. Но те не са премахнали илюзиите си по отношение на аза и не могат да постигнат дори първия плод на архат. След като все още нямат първия плод на архат, как могат да потвърдят този на своите последователи? Буда казва, че когато мисловното съзнание е празно от мисли, все пак ние все още сме в елементарното съзнание на света на желанието. Когато сме в това състояние, това мисловно състояние според еретиците етерналисти отговаря на истинското аз.

Ако все още сме привързани към недоразуменията по отношение на разбирането на аза, сме далече от постигане на първия плод на архат. Как в такъв случай бихме могли да потвърдим, че други хора са постигнали този плод на архат? В нашата епоха сме в края на учението на Буда и получаването на плода на пътя на освобождението не е толкова лесно, колкото смятаме. Имаме нужда от истински учител, който да ни направлява и обяснява подробно учението на Буда. Имаме нужда от учител, който да ни опише истинския смисъл на пътя на освобождението. По такъв начин можем лесно, след като сме разбрали добре теорията и истинския смисъл на пътя на освобождението, да се откъснем от нашите илюзии по отношение на истинското аз и трите възела и да постигнем първия плод на архат. След това ще се откъснем от петте висши възела[57], за да постигнем четвъртия плод на великия архат.

Ако искаме да успеем по пътя на освобождението в двете колесници на школата Теравада, трябва да сме наясно с истинската природа на аза т.е. да премахнем недоразумението по отношение на природата на аза, за да нямаме вече объркани възгледи за него и повече да не се съмняваме какво точно е той. В сутрата Агама се уточнява нещо друго по този въпрос: Буда казва, че тогава няма и никакви объркани възгледи относно природата на един велик майстор.[58]  С други думи, когато шропатанна премахне недоразуменията си по отношение на аза, той е способен да разпознае истинските майстори, защото няма никакво съмнение за пътя, който трябва да се поеме, има правилното познание и е в състояние да определи дали даден учител е премахнал или не недоразуменията си по отношение на аза. Така човек няма никакво съмнение по отношение на познанията си в областта на будизма. Той вече не се съмнява в собствените си преценки: стига му да чуе конференцията или да прочете книгата на даден майстор относно освобождението или нирвана и веднага разбира дали този майстор е премахнал или не илюзиите си по отношение на собственото си аз. Той е уверен в това, дали един майстор е премахнал или не недоразуменията си по отношение на аза. Вече не се съмнява в познанието си, защото всичко му е ясно: вече няма съмнения относно същността на пътя на освобождението. Той знае и вече не би могъл да се поколебае или да се излъже в своята преценка. Това е, което наричаме премахване на обърканите възгледи. Ако човек вече не е подвластен на погрешното разбиране за фалшивото аз, той вече няма объркани възгледи и не се поддава на погрешни мнения или интерпретации на практиката.

Впрочем еретиците са въвели много дисциплини или погрешни ритуали, ето и няколко примера: тези хора искат от вас, ако сте постигнали нивото на Буда, да се къпете три часа на ден или пък да седите целия ден без да полягвате или спите или пък да ядете плодовете, паднали на земята, а да не ги късате от дърветата и т.н.

Тези безполезни методи, свързани с дисциплината, идват от погрешната интерпретация на учението или липсата на познание. Това е което наричаме неправилна интерпретация на практиката. Един практикуващ, който е постигнал първия плод на архат, повече няма недоразумения по отношение на природата на истинското аз и вече няма объркани възгледи. Способен е също така да каже причината за неправилните дисциплини, въведени от еретиците: те са свързани с факта, че еретиците нямат правилното познание, че не са премахнали недоразуменията си по отношение на аза и все още не са схванали истинския смисъл на пътя на освобождението. Те го интерпретират зле, измислят погрешни идеи и създават фалшиви ритуали, свързани с практиката. Всичко това няма нищо общо с практиката на освобождението. Един архат, който е получил първия плод, разбира това положение; той се е разделил с всички тези погрешни интерпретации и неподходящи ритуали, свързани с практиката, защото е премахнал погрешните си възгледи т.е. трите възела. След като ги е развързал, той е постигнал първо ниво на архат: шротапанна.

Един шротапанна ясно знае, че е постигнал първите плодове на пътя на освобождението, разбрал е, че за да постигне първо ниво на пътя на освобождението, е трябвало да премахне недоразуменията си по отношение на аза и то без да има нужда за тази цел се да се потапя във вода, да яде паднали на земята плодове или определено време да не ляга на земята и да не спи. Тъй като вече няма неправилно разбиране за аза, той е постигнал нивото на шротапанна и по този начин е изминал една част от пътя на освобождението. Това наричаме да постигнем правилно познание. След това той трябва да изучава задълбочено и да прилага на практика това познание, за да се освободи от алчността, гнева и невежеството. Става дума първо да се намали токсичността на тези три отрови. След като е успял, практикуващият достига ниво, на което удоволствията вече са с малка интензивност. На този стадий той има малко желания и ако продължи да учи, накрая ще развърже петте нисши възела. Когато успее да се откъсне напълно, казваме, че е постигнал нивото на непривързване към света на желанието. На този етап практикуващият вече няма никаква привързаност към удоволствията, той вкусва третия плод и продължава да практикува, за да развърже петте висши възела.

Като разруши най-фините препятствия на трите свята той излиза от цикъла на прераждането в тях. А да се излезе от живота и смъртта е пътят на освобождението на двете колесници. Ние трябва да считаме, че този човек е научил всичко, което е трябвало да научи по този път.[59] Наричаме го велик архат т.е. този, който не нарушава правилата, създадени от Буда. Той е известен и като „убиеца на крадците“, тъй като безпокойствата, свързани с живота и смъртта в тези три свята, са като крадци[60]. Като следствие боговете на трите свята го подкрепят, като го даряват с храна, защото го смятат за достоен за тези дарове; той е считан за светец отвъд трите свята. Всичко казано дотук отговаря на пътя на освобождението в будизма на двете колесници на школата Теравада и се нарича също първият нектар.

Пътят на освобождението на школата Теравада съвпада с този на школата Махаяна, тъй като практикуващите в школата Махаяна също трябва да го изминат. Казано иначе, когато човек поеме по пътя на освобождението според Махаяна, щом получи някой плод на практиката, той в същото време получава плода на пътя на мъдростта. Ако постигне просветлението в школата Махаяна, това означава, че е премахнал недоразуменията по отношение на аза: той знае, че мисловното съзнание, както и умът, способен да взема решенията[61], не са истинското аз. Също така, когато постави край на невежеството без начало (самсара), той премахва в същото време недоразуменията по отношение на аза.

Когато казваме, че този човек, като напредва по пътя на освобождението, слага край на невежеството, това, което наричаме тук „невежество“, в школата Махаяна се дефинира като „невежеството, породено от всяка мисъл“. Откъде идва това невежество, породено от всяка мисъл? Ами от недоразуменията по отношение на аза. Но защо го наричаме „невежеството, породено от всяка мисъл“? “ Става дума за един феномен, един прост и обикновен феномен: в състояние без мисъл внезапно може да се появи нова мисъл, чийто произход човек не познава. Тази мисъл може да причини по-късно определени проблеми. Следователно тази мисъл задържа всички чувстващи същества в цикъла на прераждането на живота и смъртта. Ето защо го наричаме „невежеството, породено от всяка мисъл“. В Махаяна концепцията за невежеството, породено от всяка мисъл, се разделя на четири вида остатъчни смущения[62]:

Първият вид засяга всички недоразумения по отношение на аза, недоразумения, причинени от незнание или от погрешна мисъл, която поддържа, че мисловното съзнание е истинското аз. Поддържането на тази погрешна гледна точка и упорстването да се запази това състояние е това, което можем да наречем „състоянието на недоразумение по отношение на аза“.

Вторият вид смущение може да бъде наречен „привързване към желанието да имаш винаги повече в света на желанието“. В света на желанието то е свързано с петте привързвания: парите, външния вид[63], известността, лакомството, желанието за много сън. За петте сетивни органа има други привързаности: формата, звука, вкуса, обонянието, осезанието. Основното желание за мъжете и жените е сексуалното желание.

Третият вид смущение, да го наречем „упорстващо привързване към света на формата, което се състои в желанието да се остане там“. Това е да се иска да се остане в състоянието, в което се намираме, когато медитираме. Хората, които живеят в този свят на формата, са привързани към функционалните дхарми т.е. към свръхестествените способности и другите ползи, които се извличат от състоянието на самадхи на този свят. Това е привързването към различните състояния на света на формата.

Четвъртият вид смущение е „привързването към света без форма, което се състои в желанието да се остане там“. В една определена сутра това се нарича „привързване към собственото съществуване в света без форма“. Какво означава това? Преди всичко какво е значението на думата „привързване“ в тази сутра? Още от древността имало хора, които практикували осемте нива на самадхи и четирите нива на дхяна, присъщи на медитацията. Много измежду тях постигнали добро ниво, но все още не можели да излязат от цикъла на прераждането на живота и смъртта, защото продължавали да изпитват „привързването“. Какво е това привързване? Всъщност човек, който се намира на четвърто ниво на дхяна, е премахнал всички обикновени мисли, но все още има една много фина мисъл, която е свободна от всички останали мисли. Това всъщност е едно съзнание, много фино съзнание, което продължава да е привързано към света без форма. Ако човек не иска да премахне това привързване към мисловното съзнание, за него е невъзможно да влезе в нирвана и следователно невъзможно да излезе от трите свята на цикъла на живота и смъртта. Ако практикуващият може да намери истински майстор, който да го обучи, и ако наистина следва думите му, ще може един ден да сложи край на това привързване, което го задържа в гореспоменатото фино съзнание. Практикуващият, който е постигнал четвърто ниво на дхяна, е прогонил всички мисли освен тази много фина мисъл. Тя може да доведе до привързване към света без форма и да попречи на влизането в нирвана. Едва в момента на смъртта си великият архат, който е унищожил егото си, ще може да влезе в нирвана без остатък. Ако някой може да се откъсне от тези четири вида смущения и да поеме по пътя на освобождението на школата Махаяна, то той без съмнение ще бъде бодхисатва и няма да има какво повече да научи.

Пътищата на истинската интелигентност и на мъдростта съществуват само в будизма Махаяна. За какво се отнасят? Става дума за търсенето на татхагатагарбха, изучаването на сутрите и накрая анализа чрез задълбочено размишление на реалността на света на дхармата на всички чувстващи същества, присъстващи във всички пространства и времена, т.е. осмата виджнана, наричана също татхагатагарбха. Когато човек се идентифицира със своето истинско аз, в същия момент в него ще възникне общата мъдрост, а по-късно — мъдростта на семената. Светците на двете колесници, които не желаят да следват пътя на бодхисатвите, обаче не са в състояние да разберат тази истинска мъдрост.

По пътя на мъдростта първо трябва да се постигне просветлението, да се постигне виждане на буда-природата във всеки един момент. Да вземем историята на един архат, който прекратил недоразуменията си по отношение на аза. След това се откъснал от собственото си его и знаел, че по-късно ще бъде в състояние да влезе в нирвана без остатък. Един ден този архат си задал следния въпрос: „Прекратих недоразуменията си по отношение на аза, вече не съм привързан към моето его, постигнах нивото на велик архат, влязох в нирвана с остатък и когато умра, ще мога да вляза в нирвана без остатък. В тази нирвана обаче няма и най-малката проява на мисловното ми съзнание, вече няма съзнание, нито проява на аза. В тази нирвана вече няма аз, нито мисловно съзнание. Сякаш всичко е угасено. Следователно състоянието на нирвана е абсолютната празнота. Това означава, че състоянието на нирвана е напълно празно, както твърдят именно нихилистите. Това означава ли, че аз съм нихилист? И каква е разликата между практиката на нихилистите и моята практика? “ Когато си задал въпроса, този архат преценил, че проблемът е много сериозен: как е възможно практиката на будизма да е идентична на практиката на нихилистите? Това не е възможно! Той следователно трябвало да отиде да намери блажения Буда, за да получи отговор на своя въпрос.

Когато попитал почитаемия Буда, последният веднага му дал следния отговор:

„Този свят на формата и образа е тясно свързан с осмата виджнана. Без нея трите свята не биха могли да съществуват. Относно двете концепции, които са името и формата: името препраща към агрегатите на усещането, към идентифицирането с възприятията, към процеса, благодарение на който действаме, говорим и разбираме, както и към виджнаните: зрението, слуха, вкуса, обонянието, осезанието и мисловното съзнание. Към тези шест виджнани се прибавя седмата виджнана — манас. Следователно общо има седем виджнани.

Когато един архат влезе в нирвана без остатък, той първо трябва да разруши седемте си виджнани. В същото време са унищожени петте сетивни органа, шестте обекта на корените виджнани и 18-те функции. Следователно концепциите за име и форма изчезват, когато всички тези функции са изчезнали. Това обаче не означава, че в нирваната без остатък вече нищо не съществува. Тя не е напълно празна. Осмата виджнана е свързана с името и формата[64], тя винаги съществува: това е прочутата осма виджнана, която не мисли и не е привързана към дхармите. Осмата виджнана е абсолютната тишина: тя е състоянието на нирвана без остатък. Тя наистина съществува. Нирвана не означава, че няма абсолютно нищо. “

Архатът, след като чул обяснението на Буда, си дал сметка, че нирваната без остатък не е състояние на празнота и се успокоил. Някои монаси обаче, които все още не са изучавали правилно учението на Буда, не познават тази истина; те са запазили илюзиите си по отношение на дхармата и не я разглеждат както трябва. Да вземем един пример, цитиран в сутрата Агама:

Един монах на име Ямага един ден си говорел с другите монаси. Той им заявил: „Според онова, което знам, един архат, когато влезе в нирвана без остатък, се намира в състояние, което отговаря на абсолютната празнота. Празнотата е реалността на природата на всички дхарми“. От монасите, чули думите на Ямага, някои не били съгласни, тъй като били слушали учението на Буда или на почитаемия майстор Сарипутра[65]. Те знаели, че нирвана не е празна. Те предупредили Ямага: „Не, Вие не сте разбрали учението на Буда, Вие в момента клеветите Буда. Това е клевета и следователно извършвате сериозна грешка! “. Но монахът Ямага продължил да отрича учението на Буда и да привежда все повече аргументи в подкрепа на собствената си идея. Той казал следното: „Това, което знам, е, че когато един архат влезе в нирвана без остатък, той се намира в състояние на тотална празнота. Празнотата следователно е основополагащият закон на природата“.

Другите монаси не намерили начин да разубедят Ямага и се обърнали към почитаемия майстор Сарипутра. Последният намерил Ямага и го попитал: „Казали ли сте, че състоянието на нирвана е напълно празно? “ Ямага отговорил: „Да, наистина мисля, че състоянието на нирвана е празно! “. Почитаемият Сарипутра след това му задал много въпроси. Той го накарал да разбере, че има една виджнана, която не е празна и която е трайна сред петте агрегата и 18-те функции, че нирвана не е абсолютно празна, че осмата виджнана винаги присъства в нирваната без остатък, че дхармите без начало не са непостоянни. След това Ямага изучавал думите на майстор Сарипутра и наблюдавал собственото си поведение и в крайна сметка се освободил от недоразуменията си по отношение на аза и се откъснал от егото си. По този начин достигнал нивото на архат. Вижте! Този монах първо отричал учението на Буда, а след това достигнал нивото на архат! Ако е постигнал това, то е защото в миналите си животи е посял много добри семена и е извършил много добри действия в практиката на Хинаяна. Така, в този си живот, той е могъл да намери велик майстор и с негова помощ е престанал да бъде затворник на илюзиите, които изпълват теориите на еретиците, и е излязъл от капана на теорията на празнотата. Успял е да разбере, че истинската нирвана не е нито празна, нито пълна, а че е истинският среден път.

Той е разбрал, че нирвана е средният път, че алаявиджнана* е свързана със света, в който съществува концепцията за името и формата; без осмата виджнана — алаявиджнана, този свят не би съществувал[66]. Той е разбрал смисъла на думата „алаявиджнана“ и е видял също така, че виджнаната манас е седмата виджнана, която е виджнана корен без форма, или иначе казано, че става дума за вид ум. Тогава си е дал сметка, че съществува една друга виджнана, от която зависят името и формата и която е трайна, вечна и безкрайна. Но към момента на този разказ той все още не знае какво е алаявиджнана. Като я намери, той ще стане истински бодхисатва и вече няма да желае да влезе в нирвана без остатък. Някои архати, които притежават в себе си кармичните семена на бодхисатви, вече се държат като такива: те изпитват голямо състрадание, искат да разберат реалността на дхарма и отиват да изучават в по-голяма дълбочина учението на Буда. Тогава Буда им предава мъдростта и учението относно реалността на живота.

За мъдростта майстор Ин Шун казва следното: „Мъдростта означава, че всички дхарми са нетрайни. Празнотата е върховната истина на света[67], единствено съществуват думите, свързани с нещата, но не и самите неща. “ След това той създава своята концепция за мъдростта: мъдростта означава да се разбере празнотата т.е. че всички дхарми, петте агрегата и 18-те функции са нетрайни, че всички учения на Буда също са нетрайни, че няма нищо реално; че всяко нещо умира. Главната основа на мъдростта е, че всичко е празно и мъдростта за него се свежда до едно говорене за празнотата. Ако това може да се нарече будистка дхарма, будистката дхарма ще се превърне в реторика, номинализъм, реч без съдържание. Майстор Ин Шун следователно е разбрал твърде зле будисткото учение и ние не можем да приемем неговия аргумент. Неговото учение е абсурдно и все пак все още има хора, който вярват в теорията му: това е много странно!

Майстор Ин Шун е допуснал голяма грешка, тъй като от самото начало е възприел неправилно учението. Още от начало е бил повлиян от школата Прасангика Мадхямака. Получил е учението от майстор Чандракирти, Йе-шъ-сдъ, Шантидева в Индия и след това от тибетските тантрични майстори като Атиша, Цонкапа, Тукен и други. Ето защо е придобил този погрешен възглед, тъй като самите тези майстори неправилно са интерпретирали оригиналното учение на Буда и са си мислели, че в сутрите Агама никога не се е споменавало за седмата и осмата виджнана. Така че те са вярвали само в съществуването на шестте първи виджнани. Как бихме могли да вземем тези теории като надеждна основа на търсенето, ако стигаме до абсурдния извод, че всички дхарми са непостоянни и че мъдростта не е нищо друго освен изучаването на това, което позволява празнотата да се облече в думи. Тази теория е една глупост!

В Махапраджнапарамита Буда казва, че има едно сърце на бодхисатва, наречено „сърце, което не мисли“ или „сърце, което няма образ, нито мисловно съзнание“. В сутрите праджнапарамита се казва също, че има едно сърце на Бодхисатва, което му е позволило да постигне мъдростта. Това сърце се нарича също така „сърце, което не е като обикновено сърце“ или „сърце без сърце“. Буда обяснява цялата мъдрост, като се опира на свойствата на това сърце. В сутрите се обяснява, че всички учения, които се отнасят до мъдростта, са само проявления на това сърце. Това сърце съществува наистина, то е дхарма без начало и без край. Това е истинският среден път, който съдържа в себе си осемте отрицания.[68] Това няма нищо общо с това говорене за празнотата. Характеристиката на това сърце е празнотата. Как можем да обясним мъдростта, без да държим сметка за това сърце, което е посочено в сутрите праджнапарамита? Мъдростта не е реторично изучаване на празнотата. Мъдростта се основава на свойството на осмата виджнана, което съдържа осемте отрицания. Това е истинският среден път.

Защо това сърце на бодхисатва се нарича „сърце без никаква мисъл“? Преди да обясним това сърце, първо трябва да обясним какво представлява „обикновеното“ сърце. Какво е това обикновено сърце, което притежават всички същества? Мислите непрекъснато го вълнуват; то мисли безспир, ден и нощ, за определени неща, а после и за техните противоположности, привързва се към всички тези неща. Но бодхисатвите съгласно сутрите праджнапарамита са разбрали, че това сърце, което няма мисли, всъщност не е измъчвано от петте желания на света на желанието. То не се привързва към дхармите на света на формата, нито към онези на света без форма. То не мисли как да излезе от тези три свята, защото то е нирвана. Тъй като е нирвана, то не се вълнува от всички проявления, които се извършват в света. Ето защо го наричаме „сърцето без нито една мисъл“. Това сърце е нещо, което може да бъде разбрано само от един бодхисатва. Светците на двете колесници на школата Теравада не са способни на това. Буда казва, че това сърце е средният път. То е също така основната тема на сутрите праджнапарамита. Буда е казал, че всички бодхисатви, след като са намерили това сърце, могат да изпитат свойствата на средния път[69]. Това е истинският среден път, за който си даваме сметка, наблюдавайки, че петте агрегата и 18-те функции са нетрайни. Това не е същото нещо, като учението, изложено от майстор Ин Шун, който изцяло отрича съществуването на това сърце, след което говори за празнотата и за това, че всички дхарми се пораждат, след като условията са изпълнени, въпреки че по природа са непостоянни. Става дума за погрешно разбиране и интерпретация на праджна. Той си мисли, че изучаването на мъдростта в праджнапарамита е реторичното изучаване на празнотата. Истината е, че майстор Ин Шун не е схванал намеренията, отразени в сутрите праджнапарамита, и че ги е коментирал без да вземе под внимание контекста и по този начин е фалшифицирал будисткото учение.

В Махапраджнапарамита се обяснява, че това сърце е нещо напълно реално. Нарича се също „сърце без присъствие на мисловното съзнание“. Бодхисатвите са разбрали реалността му. Нашето „човешко“ сърце е сърце, което е способно да осъзнава. То може да вижда, да чува, да има идеи и може също да взема решения. Истинското сърце, така както са го разбрали бодхисатвите, е сърце, което, тъй като няма мисли и е много отвъд мисловното съзнание, не се привързва към различните дхарми, не ги обмисля и не взема никакви решения. Това е сърце, което няма функциите, присъщи на човешкото сърце. Ето защо ние го наричаме „сърцето без мисловно съзнание“. Бодхисатвите, като се основават на свойствата на средния път т.е. на това сърце без мисловно съзнание, са могли да обяснят, че петте агрегата, 18-те функции и 12-те входа са непостоянни. Което не пречи на това сърце, за което говорим, да съществува. Буда използва това сърце, което няма мисли, нито мисловно съзнание, нито аспект на мисловно съзнание, за да обясни сутрите от Махапраджнапарамита.

В сутрите от Махапраджнапарамита Буда казва: „Петте агрегата, шестте сетива, 12-те входа и 18-те функции са непостоянни; няма индивидуалност, нито вечен живот, нито чувстващи същества или пък безсмъртни индивидуалности. Там няма нито вечно аз, нито нещо трайно. Ето защо всички дхарми са непостоянни; раждането, смъртта и 18-те функции обаче могат да съществуват само въз основата на едно сърце, което не е празно. Това не е обикновено сърце — то е лишено от мисловно съзнание. Мъдростта, която обяснява, че всички дхарми са непостоянни, като при това не държи сметка за съществуването на осмата виджнана, е една заблуда. Това сърце не е нито съществуване, нито празнота, не е нито постоянно, нито непостоянно, не се ражда и не умира, никога не е идвало и никога не си е тръгвало. То не е идентично с петте агрегата и не е различно от тях. “ Така обясняваме истинския среден път съгласно словата на Буда. Мъдростта бе обяснена в сутрите от Махапраджнапарамита. Така мъдростта говори за дхармата на реалността. Тя не е само дума или израз, за да се обясни, че този свят е празен и че живеем в свят на илюзии. Майстор Ин Шун, как можете да се позовавате на дхарма, която не съществува, за да покажете, че светът е празен, и как можете да си въобразявате, че мъдростта е само едно реторично изучаване на празнотата?

Стоте хиляди строфи на сутрата астасахасрикапраджнапарамита съдържат обясненията на Буда за това сърце, това сърце което е без мисловно съзнание. Всичко се основава на неговото съществуване. Това сърце без ум, чиито свойства са да не е нито идентично, нито различно, нито постоянно, нито непостоянно, нито родено, нито мъртво, да не може нито да се увеличи, нито да намалее, да не е нито мръсно, нито чисто, нито да тръгва, нито да идва, позволява да се обясни, че петте агрегата, шестте сетива и 18-те функции са непостоянни, страдание, празни и лишени от аз. Да се познава съществуването на това сърце е предварителното условие за хората, желаещи да разберат реалността на този свят, като се опрат на реалността на това сърце, и за да се породи мъдростта. Съществуването на татхагатагарбха е предварителното условие, за да се обясни, че всички дхарми са непостоянни. Тази идея се различава от твърденията на майстор Ин Шун, който, като отричаше съществуването на татхагатагарбха, поддържаше, че всички дхарми са непостоянни. Теорията на майстор Ин Шун по отношение на сутрите праджнапарамита всъщност означава да се каже, че няма нито причина, нито следствие. Това е теория, сравнима с онази, наречена „теорията на заека без рога“. Неговата теория е идентична с онази на нихилистите т.е. че трябва да се изучават само имената. Неговото учение всъщност има само фасадата на истинския будизъм, защото в неговата теория практиката на будизма се свежда до реторично изучаване на празнотата. “

Разсъжденията на майстор Ин Шун са го довели до тази абсурдна теория на празнотата — теорията „без причина“. Тази теория е известна и под наименованието „теорията на заека без рога“. Тя бе посочена в древната сутра Ланкаватара, където се казва, че например кравата има два рога. След като сме забелязали това, е възможно, когато видим един заек, да си помислим, че той няма рога, тъй като виждаме, че на главата му наистина няма рога. Казано иначе, идеята, че заекът няма рога, идва от идеята, че кравата има, тъй като иначе никога не би ни хрумнало, че заекът би могъл да има рога. По същия начин идеята, че всички дхарми са празни, идва от идеята, че 18-те функции съществуват наистина. Ако тези функции не съществуваха, не би могла да се породи самата идея, че всички дхарми са празни. Ние вече знаем, че 18-те функции са една илюзия. Тибетският ламаизъм греши. Можем да цитираме школата Прасангика Мадхямака (към която принадлежат Далай-лама, както и майстор Ин Шун и неговите ученици), която твърди, че всички дхарми са празни и че това е истинската мъдрост. Някои хора все още защитават теорията на заека без рога и това според тях е единствената автентична теория. Те не разбират, че теорията на заека без рога е концепция, която зависи от аналогията с друга концепция, в случая тази на кравата, която наистина има два рога.

Ако се основем на феномените, които се случват благодарение на петте агрегата, 12-те входа и 18-те функции, може да се каже, че няма присъствие на аз или на каквото и да е постоянно нещо, с което да се обоснове, че всички дхарми са празни. Тази идея се счита за най-върховната, която би могла да се измисли. Всички мъдреци могат да го потвърдят и никой не може да го отрече. В учението на Буда обаче тази идея се счита за погрешна: тя просто не е средният път, тъй като средният път е реалност. Ако този, който все още не е постигнал мъдростта на семената, чуе майстор Ин Шун да говори за тази теория на заека без рога, няма аргумент, с който да я отрече. Той ще потвърди, че всички знаят, че концепцията за заека без рога е най-върховната, която може да се измисли и никой в този свят не би могъл да твърди противното. Дори един архат е неспособен да го направи. Тези обаче, които притежават мъдростта на семената, като бодхисатвите, могат напълно да отхвърлят тази теория. Те са просто в състояние да покажат, че теорията на заека без рога е концепция, която не отговаря на реалността. Бодхисатвите могат да използват сутрата праджнапарамита, за да покажат, че средният път на школата Прасангика Мадхямака е задънена улица и се основава на концепцията за заек без рога т.е. нереална дхарма. Те могат да цитират пасажи от сутрата праджнапарамита: „сърцето без грижи“, „сърцето, което няма мисловна функция“, „сърцето на бодхисатва“, „живото сърце, което не е на никое определено място“, „сърцето без аспект на мисловно съзнание“, за да покажат, че Буда се е основал на реалността на това сърце, за да обясни, че в 18-те функции всички дхарми са празни, непостоянни, без присъствие на аз или на каквито и да е същества. Бодхисатвата може да каже на майстор Ин Шун, на Далай-лама и на другите: „Всички дхарми са непостоянни и зависят от света на агрегатите[70]“  Той може да каже също, че без присъствието на този свят на агрегатите не може да се твърди, че всички дхарми са празни. Светът на агрегатите е илюзия, той не е постоянен. Следователно идеята, че всички дхарми са празни, също е илюзия. Такава е теорията на заека без рога, която зависи от теорията на кравата, която има рога. Ние знаем, че теорията на кравата, която има рога, е теория, която е също толкова несъстоятелна, колкото и теорията на заека без рога. Тази теория на празнотата е чужда на реалността на татхагатагарбха.

Тази теория е имагинерна дхарма, тотална илюзия. Една теория, която, като не взима предвид реалността на татхагатагарбха, твърди, че всички дхарми са празни, защитава идеята, че няма причина, и е чужда на теорията на света на дхарма, просто е несъстоятелна. Това не е истинската дхарма, нито истинското учение на Буда. Един бодхисатва следователно може да отхвърли тази необоснована теория, която се счита за най-висшата концепция от страна на еретиците и покаже, че тя не е надеждна.

Преди три години когато публикувахме книгата „Истинската татхагатагарбха“[71], изпратихме по пощата един екземпляр на майстор Ин Шун и неговите ученици, придружена от книгата „Коментари върху сутрата Ланкаватара“[72]. Така и не получих от тях отзиви или корекции на грешки. Никога не предложиха равнопоставен дебат за учението на Буда и не изказаха никаква критика. Някои хора ме обидиха по интернет. Те защитаваха майсторите, които бях критикувал в моята книга. Казваха: „Тези майстори са много учтиви и благородни, тяхното сърце е великодушно. Те просто са решили да не Ви обърнат внимание, защото са преценили, че е безсмислено да се спори. Така че не бъдете наивен и самодоволен. “ В същото време един майстор като Ин Шун, който много обичаше дебатите за учението на Буда, се сблъска с човек на име Джонг Чинг-Дзи, който беше написал статия в извънреден брой на сутрешния вестник Индипендънс Поуст. В нея той беше предложил на читателите един леко ироничен коментар на учението на майстор Ин Шун и седем дни по-късно майстор Ин Шун и последователите му отхвърлиха твърденията му, като публикуваха отговора си в Индипендънс Поуст, в специалната неделна колона, посветена читателски мнения. Коментарите на Джонг Чинг-Дзи не бяха така добре структурирани като моите, но той незабавно получи отговор. Моите забележки бяха организирани по такъв начин, че да се осигури ясен коментар на учението на майстор Ин Шун и да се посочат грешките в неговия метод. Всеки пункт беше официално публикуван в различни книги и вестници. Вече минаха три или четири години и все още няма абсолютно никаква реакция. В крайна сметка, както вероятно се досещате, те са си дали сметка, че собственото им учение има пропуски и че в него се съдържа сериозна грешка. Но не знаят как да я оправдаят или как да я поправят.

Tака че ако наистина искате да разберете и развиете мъдростта, трябва първо да намерите вашата татхагатагарбха — тази виджнана, към която са прикрепени понятията за име и форма, това сърце, което бе посочено в сутрата праджнапарамита, това сърце без грижи, това сърце, което няма мисловна функция, това сърце без мисловна дейност. Това сърце не съдържа нито образ, нито мисъл и ако не разбирате неговата природа, никога няма да разберете истинската мъдрост.

Ако реалността на това сърце не се намира в света на дхарма, нирвана и пътят на освобождението на школата Теравада се превръщат в теории, подобни на онези на нихилистите, а практиката и учението на школата Махаяна — в едно смешно реторично изучаване на пустотата. 

Всички дхарми на този свят се превръщат в дхарми без причина. И понеже всичко е празно, татхагатагарбха, която съдържа кармичните семена на миналите животи (които обуславят прераждането в настоящия живот), вече не е необходима, защото вече няма причина. Наистина е жалко да се види мъдростта, обяснена от тази сбъркана гледна точка. Ако в този свят вече няма живи бодхисатви (или истински майстори), всички в крайна сметка ще приемат тази несъстоятелна теория. Но ако в този свят има един бодхисатва, той непременно ще отхвърли тази абсурдна теория „без причина“, защото тя е несъстоятелна. Така че, ако вие искате да откриете истинската мъдрост, трябва първо да постигнете просветлението, след което вече няма да е нужно да ви се обяснява съдържанието на сутрата праджнапарамита, защото то ще ви е напълно ясно. Тогава ще си помислите: „Буда е говорил толкова ясно за мъдростта, за праджна в тези сутри. Как досега не го бях разбрал? “

Благодарение на просветлението може да се разберат сутрите праджнапарамита, които ще ни помогнат да разберем реалността на този свят и малко по малко ще придобием конкретната мъдрост. След това постепенно ще разберем мъдростта на семената. Мъдростта на семената изцяло присъства в тези осем виджнани, които съдържат всички дхарми. Ние ги наричаме също така царете на всички дхарми. Как тези осем виджнани си взаимодействат? Какъв е механизмът? За да го разберем, трябва да подходим задълбочено към всеки етап от изучаването на мъдростта. Описанието на това изучаване на мъдростта се съдържа в мантрата на нашата асоциация[73]. След просветлението, което отговаря на седмия етап на изучаването, вие учите специфичната мъдрост, а по-късно — мъдростта на семената. Така напредвате по пътя на Бодхисатва и стигате до първото бхуми, след това до второто, третото, четвъртото, петото и т.н. Ние току-що отпечатахме книгата „Пътят към Буда“[74]. В тази книга обясняваме истинския път, който човек трябва да извърви, за да стане Буда. Майстор Ин Шун написа книга, която също се нарича „Пътят към Буда“, но неговата теория е необоснованата теория на тантричната школа Прасангика Мадхямака. Тя се основава на теорията на заека без рога. Това са само погрешни гледни точки, които не са истинското учение на Буда.

Трябва да придобиете правилно познание за истинския път на освобождението и пътя на бодхи и искрено да практикувате с това много ясно разбиране на съдържанието на различните етапи на учението на Буда. Тогава за вас ще стане възможно да осъзнаете, че всички дхарми са свързани една с друга. Една тайванска поговорка казва, че, ако сте разбрали едно нещо, то вие сте разбрали всичко. Тази идея съответства добре на разбирането, което трябва да имате за пътя на освобождението и на мъдростта, както и за плода, който трябва да получите от практиката. Когато наистина сте разбрали учението на Буда и впоследствие преподавате на други хора пътя на бодхи и пътя на освобождението, вие правилно следвате учението на Буда, което ви позволява да го разпространите. Това наричаме истинския дъжд на нектара.

Ако някой иска да ви заведе в Нанкан (град в Тайван), в Таоюан, за да намерите живия „буда“ на име Сижаогъндън и да потърсите нектара, вече можете да му обясните: „Нектарът, който получавате, е нектарът на този свят и в Асоциацията на практикуващите на истинското просветление[75] ми показаха какво е истинският дъжд на нектара. “ Неговият нектар наистина ли е дхармата, която позволява да се прекрати цикълът на прераждането в трите свята? За мен няма никакъв смисъл да го ям. Пък и не знаем какво представлява. Може би е получен чрез древна китайска магия? Асоциацията на магьосниците все още не е проверила естеството на техния нектар, за да се разбере дали е с магически произход или не.

Днес знаем, какво представлява нектарът в света на желанието, както и какъв е нектарът в сектите. Вие добре познавате учението на Буда и ако някой иска да покани съпруга или съпругата ви да изучава ламаизма, вие вече можете да му обясните следното: „Не, в никакъв случай не бива да се ходи там, защото онова, което изучават, не е нищо друго освен сексуална тантра. С практиката си те насърчават последователите да ядат изпражненията на гуруто и на всичкото отгоре да му плащат. В крайна сметка вие едновременно ще загубите всичко: парите си и девствеността си. И на всичкото отгоре ще забележите, че правилата на бодхисатвите изобщо не се спазват. Следователно по-добре не ходете при ламаистите! “

Преди 30 години една жена гуру практикуваше тантра йога в САЩ. Тя беше основала над десет храма. Чух, че при практикуването на тантра се заразила със спин (тя преподаваше тайното посвещаване). Тя вече не може да разпространява своето учение, тъй като никой от нейните ученици не иска да поеме риска да се зарази със спин. Всичките й ученици се страхуваха да не бъдат заразени, така че отне по-малко от година преди всичките храмове да затворят врати.

Ние знаем, че последният етап от тантричната практика е най-важен: вие постигате нивото на Буда чрез сексуален акт. Следователно, ако учениците не могат повече да практикуват тантра йога чрез този сексуален акт, няма причина да продължават с тази практика. Ние вече знаем, че този метод не отговаря на учението на Буда, че изобщо не може да помогне на хората да постигнат нивото на Буда, че при нея не се спазват будистките правила и че на всичкото отгоре тя ви излага на риска да се заразите със спин. Ако красива омъжена жена или хубав женен мъж искат да отидат да изучават ламаизма, трябва да са много внимателни, тъй като ако гуруто (мъж за жената и жена за мъжа) ги изберат, за да практикуват с тях тайното посвещаване, те могат да ги заразят със спин. След това болестта ще бъде занесена вкъщи и е възможно и техният партньор да се зарази. Това наистина би било нещастие за цялото семейство.

Днес в будизма има две кризи. Първата е ламаизмът, втората е свързана с погрешното разбиране на школата Прасангика Мадхямака[76]. По отношение на първата криза основната грешка на ламаизма е превръщането на учението на Буда в еретично етерналистично учение. Учение, което в същото време претендира да е будизъм. Втората криза идва от гледната точка на майстор Ин Шун и Далай лама т.е. школата Прасангика Мадхямака, която е деформирала истинския смисъл на будизма с теорията за един свят без причина и по този начин е разтълкувала погрешно учението на Буда. Ламаизмът следователно е причината за тези две кризи. Ние можем да заключим, че ламаизмът е причината за унищожаването на учението на Буда.

Самият майстор Ин Шун признава, че когато е бил на 30 години, е бил посветен в теорията на празнотата на школата Прасангика Мадхямака и я е приел. Тази школа използва теорията на индийския майстор Чандракирти (ламаистите го считат за бодхисатва, което е наистина странно). Майстор Чандракирти е написал една книга — Мадхямакаватара, в която той директно отрича съществуването на седмата и осмата виджнана. В нея той твърди, че има само 17 функции и не признава виджнаната манас т.е. седмата виджнана. Тази седма виджнана, която е вид ум, не е свързана с физическото тяло и не е, както твърдят някои хора, мозъкът. Без нея имаме само 17 функции, а Буда казва, че светът се състои от 18. Тази теория следователно не може да се счита за истинската будистка теория и за средния път. В този случай е по-добре да ѝ се намери друго име, например „страничния път“, тъй като нейното учение е ограничено и подвластно на сбъркани нихилистични концепции.

По-късно тази погрешна гледна точка се разпространява до Тибет чрез майстор Атиша. Това гледище се подкрепя много силно и от основателя на школата на жълтите шапки: Цонкапа пише коментари към книгата Мадхямакаватара, в които вмъква много погрешни идеи, за да заобиколи истинския смисъл на будистките сутри; той хвали изкривените идеи на школата Прасангика Мадхямака, за да накара хората да се присъединят към неговото учение и да повярват, че става дума за истински будизъм. В своя текст „Illumination of the Thought: Extensive Explanation of Chandrakirti's Supplement to Nagarjuna's "Treatise on the Middle."“ той енергично отрича съществуването на седмата и осмата виджнана. Всъщност той прави това, само защото не е успял да открие тази осма виджнана и се страхува хората да не разберат, че не е постигнал просветлението, и да го разкажат на всички. Той следователно постъпва по същия начин като майстор Чандракирти — отрича съществуването на осмата виджнана. Резултатът е, че неговата шантава теория е всъщност „заек без рога“ т.е. защитава идеята за отсъствие на причина и следствие. Наистина е жалко, че е отрекъл по такъв начин същността на дхарма. С това си действие е станал ичантика[77]. В Тибет все още съществуват червената, бялата и черната школа и много от учителите в тези различни школи казват, че теориите на жълтата школа са нихилистични. Но тъй като преди школата на жълтите шапки притежаваше политическата власт, учителите от другите школи не се осмеляваха да казват открито, че школата на жълтите шапки е нихилистична; сега, след като властта на тази школа бе отнета и нейните лидери — изгонени от Тибет, тези учители вече не се страхуват да го твърдят.

Следователно мога да потвърдя, че концепцията на майстор Ин Шун, представена в неговите произведения, обединени под общото заглавие „Прекрасен съюз“, е била силно повлияна от учението на школата Прасангика Мадхямака. Между тези книги е и „Коментарът на школата Мадхямака“, в предговора към която майстор Ин Шун отново дава висока оценка на школата Прасангика Мадхямака, като я нарича гордостта на тибетския будизъм. Майстор Ин Шун обяснява будизма от тази погрешна гледна точка и го е изучавал по този начин вече повече от 60 или 70 години. В крайна сметка той е стигнал дотам да преподава една нихилистична теория т.е. теория за един свят без причина. Всичко това е много тъжно.

Двете основни причини за днешната криза са тази теория и практиката на школата Прасангика Мадхямака, както и превръщането на учението на Буда в еретични теории, водещи до това да се кланяме на духовете. Следователно виновникът е все един и същ - ламаизмът. Ако искаме да се върнем към оригиналното учение на нашия почитаем учител Буда и към будизма, какъвто е бил в началото, ние ще трябва да трансформираме погрешните разбирания на ламаизма, защото техните погрешни виждания са проникнали в различните школи на езотеричния будизъм и са се смесили и вкоренили в техните различни направления. В днешно време много хора признават само ламаистката теория и я смятат за автентичен будизъм. Те силно подкрепят идеите на ламаизма и погрешните му възгледи. Следователно е необходимо да се направи едно голямо почистване, защото иначе будизмът отново ще бъде унищожен, както това вече се случи в Индия. Често казваме, че колкото по-бързо се развие ламаизмът, толкова по-бързо ще бъде унищожен будизмът. Но ако покажем грешките и ги обясним, ще можем да изкореним тези грешни разбирания. Ако се върнем към учението на Буда, във вида, в който го е преподал, то хората наистина ще могат да практикуват и да се възползват от плодовете на пътя на освобождението и пътя на мъдростта. Това ще доведе до възраждането на будизма.

Само от нас зависи да възродим автентичния будизъм. Това трябва да се осъществи по етапно. Никой не може да направи това вместо нас, защото в настоящата ситуация само ние сме способни да свършим тази работа. Ние знаем къде се намират важните грешки, които бележат учението на ламаизма Прасангика Мадхямака и познаваме кланянето на духовете, което превръща будизма в етернализъм.

Концепцията на школата Мадхямака Сватантрика е концепция на еретиците етерналисти, които вярват във вечността на мисловното съзнание и в боговете и фантомите. Те са етерналисти, тъй като техните концепции се основават на теорията на етернализма и са включили в будизма цял набор от странни еретични ритуали за кланяне на духовете.

Теорията на школата Прасангика Мадхямака не е нищо друго освен нихилизъм т.е. теорията на заека без рога, теорията на един свят без причина. Днес единствено ние осъзнаваме грешките на ламаисткото учение и само ние можем да ги поправим. Днес ние знаем, че сме способни да възродим будизма. И ако не го направим, ще трябва да поискаме прошка на нашия почитаем Буда.  

Ламаистката практика има много недостатъци, между които и огромния, че е събрала странни, наследени от еретиците методи и ги предлага от името на будизма. Тези методи са се превърнали в характерна черта на ламаизма. Ламаистите казват, че тези методи са висшата практика на будистките школи и презират другите езотерични будистки училища, които не предлагат тези методи за постигане на нивото на Буда за един-единствен живот. Тези хора са подобни на шарлатани, африкански магьосници или знахари, които се подиграват на знанията на истинския лекар, и твърдят, че той не знае да лекува хората, понеже не притежава необходимото познание. Същото се наблюдава и при ламаистите:  те са изключително горди със своите еретични методи, защото не обръщат внимание на недостатъците им. Те презират истинските методи на бодхисатва, като твърдят, че те не отговарят на висшата практика на будизма.

В Индия това вече се е случвало в края на периода на школата Махаяна, която постепенно бива заменена от тантрични школи. От будизма Махаяна останала само фасадата. Дори преди военните нашествия в името на исляма съдържанието на учението на Махаяна вече е било заменено с учението на еретиците. Изчезването на династията Пала довежда до изчезването на будизма в Индия; всъщност бива разрушена само неговата фасада. Учението на Буда вече е било заменено с учението на еретиците през двете столетия, предхождащи края на династията Пала. Било е вече унищожено от практикуващите тантра - учението, което го заменило. А тантризмът наистина не е будизъм. Независимо от това повечето историци не знаят тази истина и си мислят, че мюсюлманските нашествия са основната причина за изчезването на будизма в Индия.

Ритуалите, извършвани за получаване на нектарите, също са били включени в будизма от тантричните майстори. Те включили и практиката на една индуистка тантра, наречена шактизъм, и след това заявили, че молитвите (или мантрите) и ритуалите, насочени към боговете закрилници, са най-висшите методи, които позволяват на хората да постигнат много бързо нивото на Буда. По-късно издигнали своя бог закрилник - Ваджрадхара - като го нарекли "Буда Ваджрадхара" т.е. техният бог закрилник заменил Буда. На практика обаче този "буда" Ваджрадхара си е просто бог закрилник. По-късно те използвали името на един друг буда - Махавайрокана (този буда е споменат в сутрата Аватамсака). Тантризмът претендира, че неговите методи идват от Буда Махавайрокана. Те са създали една фалшива сутра - Махавайрокана тантра. Те освен това разпространили тази сутра и както и лъжите, че Буда Шакямуни е нейният автор. Някои практикуващи вече не могат да различат истинското от фалшивото, защото им липсва истинското познание, за да разделят зърното от плявата. Те са добавили тази сутра Махавайрокана към Трипитака[78]. По тази причина еретиците, практикуващи индуизъм, както и практикуващите тантра на тайното посвещаване т.е. онези същите, които имат сексуални контакти, са включили погрешни възгледи в официалния будизъм. Това е голям срам за будизма и твърде жалко за всички будисти.

Днес последното парче Чиста земя е Тайван. Тайван наистина няма много ресурси, но от гледна точка на дхармата на света хората бяха много добродетелни, защото тайванският народ бе работлив и храбър. Не искам да говоря за последните години, но когато тайванският народ все още бе работлив и храбър, наричаха Тайван Формоза (прекрасен остров). Въпреки че поведението на хората вече не е както преди, ние можем да продължим да казваме, че Тайван е „формоза“ т.е. прекрасен, тъй като там все още съществува истински будизъм, там все още я има истинската дхарма на Буда и това позволява на хората да практикуват пътя на освобождението и пътя на мъдростта. Затова можем да продължим да казваме, че Тайван е прекрасен остров.

В Индия тантристите събрали многобройни странни методи от различни еретици и постепенно заздравили своята общност и си изградили репутация. След това като използвали тези еретични методи, те си присвоили будистките ресурси. Те открито използвали тези ресурси, за да променят целите на учението на Буда и да го превърнат в еретично учение. Тантризмът подменил будизма. По този начин будизмът бил унищожен в Индия. През миналия ни живот в Южна Индия ние сме искали да живеем мирно с тантристите. Следователно така и не сме неутрализирали фалшивата дхарма, само сме показали истинската. За съжаление обаче будизмът в крайна сметка изчезнал, тъй като хората така и не разбрали истинската природа на тантризма. След това в Тибет ние сме показали публично каква е истинската дхарма, но не сме осъдили публично фалшивата тантрична дхарма. Ние сме го правили само на четири очи. Въпреки това ламаистите, най-вече школите Сакя и Гелугпа, не изтърпели нашето присъствие. Петият далай-лама използвал политическото си влияние и с помощта на школите Сакя и Кагю[79] ни унищожил. Въпреки всичките ни усилия така и не сме успели да премахнем колективната карма на тибетския народ.

Днес ние разпространяваме будизма в Тайван и както и в миналите животи отново се срещаме с тантризма. Днес обаче положението е различно. В Тайван будистите имат по-високо ниво на развитие и имат повече познания. Съответно и информацията е по-лесно достъпна. Тантричните майстори вече не успяват да излъжат хората. Сега е подходящият момент да дадем гласност на истинската дхарма. Ние трябва да се възползваме от тази възможност, за да разпространим бързо истинското учение на Буда, да го направим достъпно за всички. Трябва да не пропуснем този сгоден случай.

Днес имаме късмета да познаваме истинския път на освобождението и истинския път на мъдростта и можем да практикуваме както трябва и да получим плодовете от нашата практика. Ние трябва да разберем тази доброта на Буда, да покажем благодарност към Буда, защото трите съкровища на будизма са ни оставили тази прекрасна дхарма и тези върховни методи, за да можем да постигнем успех по двата основни пътя. Ние разбрахме причината, поради която тази доброта е огромна, и ето защо трябва да му благодарим. Ако искаме да знаем как да благодарим на Буда, трябва да разберем неговата доброта, а за това трябва да намерим истинското аз и да постигнем просветлението.

Поставих на множество колеги от нашата асоциация следния въпрос: "Ако можехте да имате десет милиона долара или да намерите вашето истинско аз (т.е. да постигнете просветлението, но без все още да виждате буда-природата), какъв би бил вашият избор? Естествено искрено вярвам, че вие всички бихте избрали просветлението и аз самият бих направил същото. Извън нашата асоциация обаче съм почти сигурен, че между 80 и 90 процента от хората биха предпочели десетте милиона долара. Те положително ще си зададат въпроса: "Как бих могъл да бъда сигурен, че вашето просветление е истинско? “. Те ще си кажат: "Дори и да постигна просветлението, трябва да продължа да водя това мизерно съществуване, така че се отказвам и предпочитам да имам десет милиона долара. " Вярно е, че десет милиона американски долара т.е. два милиарда тайвански долара представляват една особено привлекателна сума!

Но сега ви казвам: няма да можете да ги вземете с вас в следващия си живот, ще можете само да ги оставите на вашите деца. Възможно е също да сте задлъжнели към децата си в предишен живот, така че с тези десет милиона ще си изплатите дълга. Ако мислите така, изобщо няма да сте доволни. Ако обаче в този живот успеете да постигнете просветлението, ще го постигнете още по-лесно в следващия си живот, защото ще имате заслугата да сте го постигнали в миналия си живот. Вие можете да напредвате много бързо в практиката си въз основа на онова, което вече сте постигнали. По този начин вашата практика от един живот в друг ще бъде по-ефикасна. Този избор е много по-добър, нали?

Когато се просветлите, ще разберете добротата на Буда. Иначе е невъзможно да се схване природата на тази доброта и на трите съкровища. Тогава ще сте в състояние да разберете, че, ако учението на Буда и неговите методи не бяха разпространени, щеше да е почти невъзможно да се постигне просветлението. Това би било все едно да искате да се качите на небето с вашите два крака т.е. невъзможно. Но когато постигнете просветлението, проверите и разберете сутрите, ще си кажете: „Буда вече всичко е обяснил съвсем ясно в сутрите. Ако не сме просветлени, то е защото в нас липсва мъдростта. “ И след това ще си кажете също: „Не е позволено да се говори ясно за просветлението. Ето защо Буда е създал безброй методи. Говорил е в продължение на 49 години, чел е всякакви лекции, за да могат хората да практикуват и да открият осмата виджнана. “ Да се говори твърде директно за осмата виджнана може да навреди на хората, което е причината да ни е трудно да я обясним!

 Когато постигнете просветлението, ще разберете колко трудна е била работата на нашия учител Буда. Знайте, че добротата на Буда е огромна и просветлението ще ви помогне да я разберете изцяло. Ето защо ние ще покажем нашата благодарност на нашия скъп учител Буда. Все пак винаги е много трудно да се благодари на Буда. Има хора, които пред изображението на Буда са готови да направят десетте обещания без край. Всяко обещание е безкрайно. Но когато наистина стане опасно или ако се налага наистина да се работи здраво, те не се осмеляват да се изправят срещу трудността и забравят обещанията си. Буда казва, че обещанията на хората са като пясъка на Ганг: както има много пясък в Ганг, има и много хора, които изричат обещанията, но малко са онези, които дръзват да работят както трябва, за да ги спазят. Тези, които наистина успяват, са колкото пясъка, който можем да задържим под ноктите на ръката. Хората, които желаят да осъществят десетте безкрайни обещания, не мислят предварително как трябва да благодарят на Буда, нито за всичко онова, което трябва да направят, за да спазят тези обещания. Те мислят преди всичко за многобройните ползи, които могат да извлекат от тези обещания. Така че когато изричат на колене десетте безкрайни обещания пред образа на Буда, те обикновено са много искрени, но веднага щом се сблъскат с трудна ситуация, те вече не се осмеляват да се изправят срещу нея. В резултат благодарността, която наистина можем да дадем на Буда, е нещо наистина трудно, защото тогава се сблъскваме с големи пречки. Основната от тези пречки е теорията на еретиците, от която трябва да се освободим, като изясним истинската природа на пътя на дхарма.

Ако не сложим край на теорията на еретиците и не покажем истинското учение на Буда, ще се повтори същото както в Индия в момента, в който учението на будизма Махаяна е изчезнало. Историята отново ще се повтори: истинският будизъм ще бъде унищожен от привържениците на тантризма. Практикуващите от екзотеричната школа Махаяна не са имали куража да се изправят срещу това и продължават да не предприемат нищо и да не поправят грешните теории на еретиците. Те продължават да проявяват търпимост или още по-зле — да ги поддържат. В такъв случай ламаистите ще продължат да презират екзотеричните школи на Махаяна, докато не се противопоставим на техните послания, и ще продължат да укрепват своите ереси. Резултатът ще е същият както и преди: ламаистите ще унищожат истинското учение на Буда, като приложат погрешните си методи спрямо истините, идващи от школите на Махаяна. Тогава будизмът ще изчезне. Те ще експлоатират ресурсите на будизма, като използват старите си методи и след това ще изолират екзотеричната Махаяна. Будизмът ще се превърне в тантризъм. И така същността на истинския будизъм ще изчезне. Ако това отново се повтори, ще е същото, което е станало в древна Индия, когато будизмът се е превърнал в тантра, и, ако ние не направим нищо, това ще се случи в Тайван и в континентален Китай. Ако не се намесим веднага да разрешим този проблем, не се знае дали в бъдеще все още ще имаме възможността да го направим. В никакъв случай не трябва да пропуснем шанса си да реагираме още сега. Трябва да работим с всички сили, за да представим истинската дхарма. Ако имаме възможност, но не го направим, ще трябва да поискаме много голяма прошка от нашия учител Буда и от трите будистки съкровища. Ще трябва да обмислим много сериозно този въпрос.

Всички историци будисти са наясно с положението и потвърждават широко разпространената идея, че истинският будизъм бива унищожен, когато тибетският ламаизъм се развие. Но те виждат нещата само отвън и нямат реални познания по темата. Не знаят какво се е случило наистина. Основната причина е, че тантричното учение все повече се е отклонявало и е трансформирало учението на Буда. Тази трансформация е унищожила будизма, защото тантричното учение е смес от еретични етерналистки теории и теорията за един свят без причина. Тяхната практика се основава на сексуалните практики на шактизма. Те твърдят, че тази практика позволява да се постигне нивото на Буда за един живот. Това са същността и принципът на тяхната практика и тъй като повечето будистки изследователи не разбират учението, те могат само да изучават външните прояви на тази реалност. Днес показваме на хората грешките на тантризма, за да могат да придобият правилни възгледи. Надявам се, че вече няма да направят същата грешка по пътя на практиката и вече няма да си губят времето и парите с тантризма.

Когато постигнете просветлението, най-сетне ще разберете добротата на Буда и ще сте способни да му благодарите. С по-напредналата практика мъдростта нараства от ден на ден и ще разбирате все повече добротата на Буда. Най-сетне ще знаете как да му благодарите. Когато увеличите мъдростта си, ще разберете, че Буда вече е обяснил в сутрите от първото, второто и третото завъртане на колелото дхарма всички етапи от практиката и начина да се постигне неговото ниво. Там всичко е обяснено и не липсва нищо. Ще разберете колко е милостив Буда. Не мислите ли, че трябва да му благодарите? Естествено, че трябва и за да изразим благодарността си, трябва да изхвърлим еретичните теории и практики от учението на Буда и да се върнем към първоначалната будистка дхарма.

След като прочистим разбирането на учението на Буда, ние можем да концентрираме усилията си, за да разпространим върховното познание на пътя на мъдростта. Като направим това, може би учението на Буда ще може да оцелее по-дълго - 200 години, 400 години, 500 години. В следващия си живот ще можем да продължим тази работа: да премахнем погрешните мисли и да покажем истинското учение на Буда. Това истинско учение може да оцелее до идването в този свят на бодхисатва Чандрапрабха[80]. Ако не свършим тази работа, ами... вижте колко се е развила тантра и вижте кой доминира при будистките училища в Тайван: 90 % от тях прилагат концепцията на школата Прасангика Мадхямака, разпространявана от майстор Ин Шун. Предвид сериозността на сегашното положение бъдещето на будизма е по-скоро мрачно. Повечето ученици на будистките училища, които скоро ще станат монаси, вече имат предразсъдъци и погрешни идеи и за в бъдеще ще им е по-трудно да приемат истинската дхарма. Ние знаем, че, ако никой не им обясни и покаже истинската дхарма, за тях от ден на ден ще е все по-трудно, така че ще приемат фалшивото за истинско. Опасността е да не се попадне в същия капан, като онзи, в който е попаднал Тибет: всички са се запознали с фалшивото тантрично учение и са го сметнали за автентичния будизъм. В крайна сметка будизмът паднал в ръцете на тантризма.

Така че, ако искаме да благодарим на Буда, ние трябва да разпространяваме и насърчаваме истинския път на освобождението и истинския път на мъдростта (Бодхи). Ние трябва също така да разкритикуваме фалшивите учения, които замърсяват будизма, за да могат хората да разберат какъв е истинският будизъм. Тогава те ще са способни да различат истинския път от кривата пътека. Будисткото учение ще може да продължи да съществува по най-добрия начин т.е. да бъде разпространявано, което е и най-добрият начин да се благодари за добротата на нашия почитаем учител Буда. Ако действаме по този начин, истинската дхарма вече няма да се бърка с теорията на еретиците и вече няма да бъде унищожавана, както се случва малко по малко днес. Това е най-добрият начин да се засвидетелства нашата благодарност към Буда. Именно върху тази дейност за разпространение на учението трябва да се концентрираме.

Тук завършва конференцията за „нежния дъжд на нектара“. В оставащото време можете да зададете въпросите си, на които ще отговоря веднага. Можете да питате за всичко — вашите въпроси са добре дошли. Ще ви отговоря, ако знам отговора, а ако пък не го знам, ами... ще ви кажа: ако не знам отговора сега, може би един ден Буда ще ми го даде. Тогава ще включа отговора в бъдеща книга за будизма или пък просто ще дам обяснение в допълнение към моите уроци. Ако обичате, сега можете да започнете да задавате въпросите си!


[1]Недоразуменията по отношение на природата на истинското аз и привързването към егото.
[2]Обърканите възгледи в света на желанието и по отношение на природата на истинското аз и трите нефрита*, както се описват в учението на Буда.
[3] Общата мъдрост се постига в момента на просветлението. Следователно всеки просветлен притежава поне тази обща мъдрост.
[4] Тази мъдрост се характеризира по следния начин: човек е способен да схване конкретните характеристики на всеки обект и неговите връзки с другите различни обекти.
[5]  Това е мъдростта, която позволява да се наблюдават причините (като семена) и последиците (като плодове).
[6]Сборник на сутри, засягащи праджнапарамита.
[7]Като развърже един възел, практикуващият развързва и другите два.
[8]Първо ниво на архат.
[9]Тялото, което може да бъде усетено чрез медитация и което съответства на астралното тяло в индуистката традиция.
[10]На този етап архатът може да престане да се преражда.
[11]  Метафора, която се обяснява с идеята, че архатът убива грижите на трите свята, които са крадците.
[12]  Един велик архат спазва правилата, определени от Буда.
[13]  Метафора, означаваща, че практикуващият е толкова сигурен в своята практика, колкото е твърд диамантът, и тази сигурност не може да бъде разрушена.
[14]Шестте парамита (или съвършенства), споменати по-горе, са основните парамити. С напредъка по пътя има други парамити, които трябва да се практикуват.
[15] Метафора, свързана с будистките учения, която означава: нежен дъжд, който храни приятно чувстващите създания.
[16]  Нектар ; на санскрит : Amrita, на тибетски : bdud-Rtsi, на китайски: Gan-Lu.
[17]  На санскрит: kama-loka. Боговете на света на желанието са същества, които притежават някои специални сили; те са невидими за нашите очи и живеят по-дълго и обикновено по-добре от човешките същества.
[18] Цонкапа (1357-1419 г.) е най-важният майстор в тибетския ламаизъм. Той е роден близо до Амдо в Тибет, и е основател на традицията Гелугпа, наричана също „Традицията на жълтата шапка“.
[19]Нектар, който позволява да се постигне сърцето на бодхи.
[20] Град в окръг Таоюан, Тайван
[21]В света на желанието има шест „небеса“ (Caturmaharajakayikas, Trayastriṃśa, Yaamaah, Tuṣita, Nirmāṇarati, Parinirmita-vaśavartin), всяко от които се подразделя на много други небеса.
[22]Почетно звание, указващо човек измежду най-безценните в света. „Ринпоче“ означава „безценен“.
[23]Като храна, дрехи, легла или лекарства.
[24]Вж. обясненията по-нататък.
[25]На санскрит: mudra ; на тибетски : phyag-rgya.
[26]Наричан дака.
[27]Наричана видяраджа или тара.
[28]Тоест гуру от женски пол.
[29]Бог защитник на света на желанието в индуизма. Той се счита за якша — разред природни духове.
[30]Китайска йога, чиято основа е работата върху дишането и енергията.
[31]„Точка на светлина“. Ламаистите твърдят, че ставаме просветлени веднага щом намерим тази точка на светлина.
[32]„Ваджра“ означава „диамант“. Гуру в тибетската традиция.
[33]Физическото тяло.
[34]Понякога се нарича и Камамудра, буквално „най-висша тантрична йога: тантрична йога, основана на сексуална връзка.
[35]На санскрит: сама-утпати или сахаджа.
[36]В тази връзка можем да говорим за оргазъм.
[37]На санскрит: Самяксамбудха.
[38]Учителят Сяо, Чан: преди и след просветлението, изд. Джън-Дзъ, Тайпей, 1997 г.
[39]Просветлението.
[40]Според китайската традиция пепелта на всеки член на една фамилия се поставя в кула. Роднините смятат, че в такъв случай покойникът ще почива в мир.
[41]Тази конференция вече бе публикувана през януари 2001 г.
[42] Съществуват два вида архат: архатът Шравака и архатът Праетика- Буда.
 Първият постига мъдростта да разбере четирите благородни истини на учението на Буда, докато вторият постига мъдростта, само като наблюдава природните закони.
Ето четирите благородни истини:
Дукха: Първата благородна истина. Дукха означава изпълнен със страдания: раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да сме свързани с нещо, което не обичаме, е страдание, да сме разделени от това, което обичаме, е страдание.
Самудая: Втората благородна истина описва произхода или появата на дукха (Dukkhasamudaya-ariyasacca). Страданията съществуват, защото съществуват причини, които предизвикват тяхната поява. Следователно е необходимо да познаваме тези причини.
Ниродха: Третата благородна истина засяга прекратяването или „угасяването“ на страданията. Тези страдания са реални и не престават да ни измъчват.
Следователно сме принудени да си зададем въпроса за техния произход. След като се запознаем с произхода, действаме върху причините, за да ги премахнем, докато постигнем „окончателното освобождение“.
Марга: Четвъртата благородна истина е тази на пътя, водещ към прекратяване на страданията. Това е благородният осмократен път: правилен възглед, правилна мисъл, правилни думи, правилно действие, правилна професия, правилно усилие, правилно внимание и правилно съзерцание. Чрез едновременната практика на осемте компонента на пътя (без да се пропуска никой), практикуващите будизъм достигат постепенно края на пътя.
[43]Януари 2001 г.
[44]Под този термин разбираме всички тела на човека: физическото тяло, тялото на мисловното съзнание, тялото на егото.
[45]Самадхи, при което манас вече не реагира. Това е плодът на истинското познаване на манас.
[46] Един термин или име винаги препраща към нещо: когато един човек види образ или чуе звук, мисловното съзнание, за да си спомни за възприятието на този образ или звук, трябва да го асоциира с име т.е. дума. Когато чуете или прочетете тази дума, образът или звукът веднага ще се появят във вашето мисловно съзнание. Тази асоциация не е материална, тя е само функция на мисловното съзнание.
[47] Субстанцията (色), формата съществува физически в пространството и по принцип има цвят, форма, вкус, мирис и т.н.
[48]Виж „Агрегати“ в речника.
[49]Полихлорирани бифенили
[50]Метод, наречен също „метод на чистата земя“.
[51]В будистката космология се казва, че Чистата земя е навсякъде, а Буда Амитабха преподава на запад.
[52]Състояние на концентрация, чрез което практикуващият се освобождава от всички усещания, свързани с болката и удоволствието.
[53]Всяка мисъл, която не отговаря на правилната мисъл на осмократния път. Всяка мисъл, способна да даде като резултат точен анализ, е правилна мисъл.
[54]Nirodhasamapatti : състояние на дълбока концентрация, в която дейността на мисловното съзнание е напълно прекратена.
[55]В самадхи на прекратяването виджнаната манас е в състояние на готовност: както един компютър в състояние на готовност, тя продължава да присъства, но е бездейна.
[56]Виж „Печати“ в речника.
[57]В света без форма.
[58]Просветлен майстор или архат.
[59]В Теравада това означава, че практикуващият е научил всичко, което е трябвало да научи.
[60]Един крадец крие своето съкровище. По същия начин шестте обекта на корените виджнани са като шест крадци, които крият съкровището — татхагатагарбха.
[61]Егото.
[62]„Остатъчен“ се свързва с мисли, които се запазват такива, каквито са т.е. които не са коригирани. Първото остатъчно смущение например показва, че човек упорства в своето погрешно разбиране за истинското аз. Второто смущение се състои в това да останем привързани към „желанието да имаме винаги повече в света на желанието“...
[63]На китайски йероглифът за „външен вид“ означава и „сексуално привличане“.
[64]В смисъл, че съществуването на осмата виджнана може да се познае само чрез нейните проявления, както съществуването на електричеството може да се познае само чрез неговите проявления (електрическа светлина и т.н.).  
[65]Велик последовател на Буда.
[66]Тази идея присъства много често в будистките сутри.
[67]Татхагатагарбха, която е върховната реалност, не е празнота: празнотата е само нейната характеристика.
[68]Средният път няма начало, нито край; не е нетраен, нито траен; не е нито еднакъв, нито различен; нито присъства, нито отсъства. Това са осемте отрицания, които се отнасят до средния път.
[69]Вж. бележка под линия 63.
[70]Който включва петте агрегата, 12-те входа и 18-те функции. Мога да разбера празнотата, само ако светът на агрегатите съществува, за да мога да я доловя чрез него. По аналогия мога да доловя празнотата на една чаша, само защото очертанията на чашата го позволяват.
[71]Pings Xiаo. The Real Tathagatagarbha. Тайпей, изд. Zhen Zhi, 2000 г.
[72]Pings Xiаo. An Exposition on The Lankavatara Sutra. Тайпей, изд. Zhen Zhi, в десет тома.
[73]Вж. предговора.
[74]Pings Xiao, Mastery of School Tenets and Eloquence, True Wisdom Publishing Co., 2000 г.
[75]Будистка асоциация на практикуващите истинското просветление (Buddhist True Enlightenment Practitioners Association  (BTEPA))
[76]Школата на жълтите шапки - най-разпространената школа в тибетския будизъм, която притежава политическата власт.
[77]Дума на санскрит: същество с малко доброта и неспособно правилно да изучава дхарма.
[78]Сборник от сутри на будизма Теравада.
[79] Основни направления в тибетския будизъм.
[80]Юе-Гуан на китайски. „Лунна светлина“. Този бодхисатва има като мисия да събере в края на епохата на учението на Буда всички просветлени в планините в очакване на идването на Майтрея Буда.


начална страница·съдържание··напред