Въпроси и отговори


Въпрос: Каква карма поражда тантричната практика?

Отговор: Тантричната практика поражда два вида карма. Първо, тантризмът се гради върху една лъжа. Второ, той разрушава истинската дхарма. Лъжата поражда тежки кармични плодове, както го прави и унищожаването на истинската дхарма. Майсторите на тантра искат да им вярваме и да ги уважаваме; те също понякога си въобразяват, че ще се преродят в телата на пет различни хора, за да могат да помагат на другите. Помислете си малко - дали биха могли наистина? (присъстващите мислят). Нека ви дам отговора: не! Тантричните майстори твърдят, че отново ще се преродят. Възможно ли е? Да, разбира се, тъй като всяко живо същество не спира да се преражда.

Вие също вече сте се прераждали. Така че както вие сте се преродили в този живот, така и един тантричен майстор се преражда също като вас, защото нито тантричните майстори, нито вие все още не сте излезли от цикъла на прераждането. Следователно тези майстори определено казват истината когато твърдят, че ще се преродят.

За сметка на това твърдението, че ще се преродят и ще се проявят чрез множество хора едновременно е абсолютна лъжа. А всъщност прераждането в множество хора е възможно в този свят на желанието: това може да се направи, но само от онези, които са постигнали поне осмо ниво на бодхисатва. След като стигне до края на трето ниво на бодхисатва, човек може приема различен лик, но това са само образи, а не живи тела. Все още става дума само за проектирането на един ефимерен образ. За да можете едновременно да се преродите чрез множество тела, трябва да сте надхвърлили осмо ниво на бодхисатва. След завършване на трето ниво практикуващият притежава голяма мъдрост и свръхестествени способности, но все още не е способен да се преражда в множество хора. Разберете, че тантричните майстори са далеч от просветлението: те междувпрочем все още не са постигнали десето ниво на практиката и все още не познават мъдростта на първо ниво на бодхисатва. Как могат в такъв случай да твърдят, че са способни да се прераждат чрез множество тела от плът? Когато първият Дилго ринпоче каза, че след смъртта си ще се прероди в 5 души, това беше огромна лъжа. Това бе само плод на неговото въображение и той разпространи тази лъжа с цел хората да повярват в тантричния ламаизъм.

Тези хора не са просветлени, но твърдят обратното. Всички последствия, които позволяват да се стане буда не са осъществени, но те претендират, че са станали буди. Най-често използваните от тях методи са реклама между приятели: „Твърдя, че си постигнал нивото на буда, но за самия себе си не твърдя подобно нещо т.е. аз ще кажа, че ти си буда, а ти ще кажеш, че аз съм буда. “

В сутрата 菩薩瓔珞本業経 (Pu Sa Ying Luo Ben Ye Jing)[1] е показано, че този вид хвалби са много опасни и са измежду 10-те най-тежки престъпления, за които се говори в будизма[2] и за които не е възможно покаяние. След смъртта си тези майстори неизбежно ще отидат в ада. Представете си, че някой е разпространил много голяма лъжа и че поради своята карма е слязъл в ада. Как в такъв случай би могъл все още да притежава свръхестествени способности и да е способен да се прероди в множество хора в този същия живот? Освен това престоят в ада трае много дълго и ако тези хора, за които говорим, желаят да се завърнат в този свят, ще трябва първо да се преродят като животни, после като зли духове и едва след като са изчерпали цялата си лоша карма, ще могат да се преродят в този свят като човешки същества, но ще бъдат бедни, невежи и не твърде умни. По тази причина второто прераждане на Дилго ринпоче не отговаря по никакъв начин на първото прераждане на Дилго ринпоче. Просто са намерили някой друг да го замести. Тантричните майстори са разпространили големи лъжи и не са спазили будистките правила. В такъв случай как биха могли да се преродят в този свят като човешки същества? Оставям ви да помислите. Майстор Сюен-Хуа защитаваше идеята, че 10 000 татхагатагарбхи на мравки съответстват на татхагатагарбхата на един човек и че 1000 татхагатагарбхи на човешки същества отговарят на татхагатагарбхата на един кит. Майстор Сюен-Хуа беше сгрешил и не успя да обясни истинското значение на татхагатагарбха. За разлика от Далай лама той определено не отрече татхагатагарбха. Но тъй като беше допуснал посочената грешка, той отиде в измерението на злите духове. Въпреки свръхестествените си способности той не успя да спаси самия себе си. А какво да кажем за тантричните майстори, които унищожават истинския будизъм със своите еретични методи и необосновани хвалби: как биха могли да избегнат собствената си карма? Ако разгледаме поведението на далай ламите, ще си дадем сметка, че още първият от тази поредица е отрекъл основите на истинската дхарма т.е. татхагатагарбха и е отхвърлил пътя на бодхисатва. Как би могъл да се преражда в този свят от едно поколение в друго? Как би могъл да бъде царят на дхарма при всяко от преражданията си? Всички далай лами са в ада. Всъщност децата, които са били представяни като преродения Далай лама, всеки път са били различни личности. Онези, които са ги избирали, са приемали дадено дете, само защото то е било избрало предмет, принадлежал на стария Далай лама.

Много много отдавна, преди множество прераждания аз оклеветих един истински просветлен майстор, така че се озовах в света на животните. Преродих се в плъх. Кармичните плодове имат наистина непреодолима сила. За щастие бях натрупал добри плодове и веднага се покаях и се заклех никога повече да не хуля истинските майстори. Така успях да се върна между човешките същества. Всъщност плъхът, който бях, дори не успя да създаде семейство - една котка го улови! Така се завърнах много бързо в света на хората. Ето защо тогава тази котка се оказа мой спасител: тя не ме остави да изживея дните си като плъх, а ми помогна да се върна в света на човешките същества. Оттогава, ако нямам конкретни доказателства, не смея да изкажа и най-дребната критика срещу който и да е майстор. Вижте тантричните майстори - те напълно са изкривили учението на Буда. Ясно е, че заради кармичните си плодове ще трябва да отидат в ада. Майстор Сюен-Хуа е майстор, когото уважавам много, той правилно следва правилата; само неговото обяснение на истинската дхарма е несръчно; впрочем той вече плати кармичните последици от своите грешки. Тантричните майстори трябва да вземат пример от опита на майстор Сюен-Хуа, защото той илюстрира мощта на карма и те трябва добре да обмислят това. По тази причина винаги внимавам много, когато искам да посоча грешките на другите майстори и да обясня каква е истинската дхарма. Преди да мога да критикувам, трябва да разполагам с доказателства за моите думи - много ме е страх да не стана отново плъх! При нашата смърт наистина ще е твърде късно, за да коригираме кармичните плодове, които ще се появят. Това е ужасно!

Ако не сте натрупали заслуги и попаднете в ада, това означава, че започвате практиката си от нулата. В сутрата Pu Sa Ying Luo Ben Ye Jing се посочва, че ако в момента на разделяне с живота извършим някое от десетте тежки престъпления, посочени в нея, ние изгубваме трите нива на святост и десетте нива на бодхисатва. Отново започваме практиката си от нулата. Напълно излишно е да извършваме такива безчинства! Да се хули учението на истинските майстори или да се изказват безпричинни критики относно техните действия или мисли поражда тежки последици. Има хора, които наистина дръзнаха да клеветят в интернет. Те просто бяха слушали злословията, изказани от други хора, и ги повтаряха в интернет сайтове. Един човек публикува писания в интернет. Той беше написал: "Дори ако се окаже, че учението на майстор Сяо Пингс е вярно, бих предпочел да отида в ада. " Той наистина беше посмял да напише това. По много глупав начин бе повярвал в обвиненията на други хора и бе посмял да си играе с бъдещото си съществуване единствено за да задоволи първосигналните си импулси и да покаже, че е смел. Беше сключил такъв облог. Това наистина е глупаво.

Въпрос: Защо седмата виджнана понякога е чиста, а понякога не е? Как функционират незаразените кармични семена спрямо седмата виджнана?

Отговор: Може да се случи седмата виджнана да е чиста, а може да се случи и да не е чиста. Понякога дори седмата виджнана на някой постигнал нивото на велик архат може да не е чиста. Да вземе например един монах на име Нанда, чието тяло имало 30-те признака на великия човек[3]. Той е великолепен, упражнява силно привличане върху жените и всички искат да се доближат до него. Впрочем когато дава конференции, той първо поглежда жените и едва тогава обръща внимание на мъжете. Преди малко като влязох тук, първо жените ли погледнах или мъжете? (всички се смеят) Вече не си спомням, не обърнах внимание. Когато се изправи пред публиката, монахът Нанда първо поздравява жените, а след това - мъжете. Този пример показва една седма виджнана, която не е чиста. За какво смущение става дума? За заразени кармични семена, които са образували навик. Тези кармични семена на навика са част от енергиите, върху които работят бодхисатвите. Архатите просто спират да проявяват плодовете на тези кармични семена. Но кармичните семена на навика продължават да съществуват. Да вземем един друг пример, този на почитаемия майстор Пилиндаватса[4]. Веднъж му се прищяло да прекоси Ганг. В този момент обаче реката преливала т.е. нивото ѝ било много високо. Буда обаче бил забранил да се демонстрират публично свръхестествени способности, като например да се лети пред всички. По тази причина Пилиндаватса използвал небесното си око, за да узнае кое божество отговаря за Ганг. Видял, че това била една робиня, която била работила за него в продължение на 500 живота. Тогава ѝ казал: "Малка робиньо, искам да прекося Ганг, намали нивото на водата, за да мога да мина. " Божеството на Ганг видяло, че ставало дума за велик архат и въпреки че било много недоволно, все пак изпълнило желанието му. Но тъй като сметнало, че Пилиндаватса е проявил неуважение, отишло да се оплаче на Буда Шакямуни и да му каже, че Пилиндаватса го е обидил. Буда повикал чрез пратеник почитаемия майстор Пилиндаватса. Когато последният дошъл, Буда го попитал: "Нарече ли го малка робиня? " Пилиндаватса потвърдил и Буда поискал от него да се извини на божеството на Ганг. Почитаемият майстор се съгласил, след което се обърнал към божеството на Ганг: "Робиньо, ела, за да ти представя моите извинения. " С други думи отново се бил обърнал към него като към робиня. В този момент Буда дал на божеството следното обяснение: "Когато е поискал да прекоси реката, той всъщност не ви е обидил. Просто в продължение на 500 минали прераждания вие винаги сте живели при него като малка робиня. Той е свикнал да ви говори по този начин. Ето защо от устата му е излязъл изразът "малка робиня". Това е само навик. Всъщност той не ви е обидил нарочно. Не е лесно да се промени един навик за кратко време. Следователно няма нужда да се обиждате. " Тази история е много известна в будизма и илюстрира факта, че Пилиндаватса все още е малко горделив; но всъщност той не го прави нарочно. Той просто все още не е премахнал напълно лошите си навици. Става дума наистина за навик. Един велик архат все още живее със заразени семена. Представете си какво е положението при начинаещите будисти!

Защото седмата виджнана е проявявала тези заразени кармични семена в продължение на много дълго време, тя вече е свързана с всички закони на дхарма. Когато спите без да сънувате, мисловното съзнание не е активно. Седмата виджнана обаче винаги е активна и е винаги свързана с петте сетива и техните прояви. По тази причина тя е във връзка с всички дхарми. Ако докато спите възникне голяма промяна в сетивните възприятия, седмата виджнана ще поиска от мисловното съзнание да анализира ситуацията и след това ще вземе решение въз основа на този анализ. Когато спите без сънища, припаднете, агонизирате или сте в самадхи без мисъл или самадхи на прекратяването, във всяко от тези състояния седмата виджнана запазва връзките си с дхармите. Разбира се, когато сте будни, седмата виджнана също е активна. Седмата виджнана има и друга характеристика: тя непрекъснато трябва да взема решения и да преценява всички неща. Тези две характеристики винаги съществуват: седмата виджнана е активна във всеки един момент. По тази причина при един велик архат, дори когато мисловното му съзнание все още не е имало време да анализира ситуацията, седмата виджнана вече действа заради навиците, които е придобила в миналото. Ето защо майстор Нанда първо поглежда жените - това е по силата на старите навици. Веднага щом обаче неговото мисловно съзнание осъзнае този феномен, то поправя седмата му виджнана. Това е, което трябва да правим винаги, за да почистим всички нечистотии, които замърсяват седмата виджнана. Така малко по малко тези кармични семена ще се трансформират в чисти семена, като по този начин премахваме нашите лоши навици. Когато един навик не е напълно изчистен, остава малко замърсяване; при постигане на нивото на Буда всички лоши навици са били трансформирани и премахнати. Ето защо преди да се постигне нивото на Буда седмата виджнана проявява повече или по-малко заразени кармични семена. За да се трансформират в чисти кармични семена, след постигане на просветлението е необходимо да се практикува много дълго и малко по-малко лошите навици да се трансформират, като манас се поставя в ситуациите, в които те се проявяват. Никога не си мислете, че сте приключили и че няма нужда да практикувате повече. Често се казва, че лесно могат да се променят коритата на реките или да се преместят планините, но е трудно да се трансформира една личност. Тази поговорка обаче не е вярна. Ако вземем решение и ако смятаме твърдо да го следваме, то с течение на времето винаги имаме шанс да успеем.

Въпрос: Когато нощем сънувам и се събудя сутринта, защо понякога си спомням съня си, а понякога - не?

--

Отговор: Ако не си спомняте съня си, то вашето мисловно съзнание е преценило, че този сън не е бил особено важен и не е било нужно да се запомня. Ето защо имате само смътен спомен. За сметка на това понякога си го спомняте ясно, тъй като мисловното ви съзнание е счело съня за важен и е преценило, че трябва да го запомни на всяка цена. Това е феномен, сравним със съхраняването на компютърен файл: ако сметнете, че не трябва да го губите, ще го запазите на компютъра си. По същия начин, след като се събудите, си спомняте много ясно вашия сън, защото мисловното съзнание е преценило, че трябва да го запомни. Седмата виджнана също е разбрала важността му и е дала съгласието си сънят да се запази в паметта: тя е решила да го запомни. Така когато се събудите, ще си го спомните ясно.

Въпрос: Как бихме могли да узнаем дали сценарият на един сън отговаря на преживяване от минал живот, дали не е просто продължение на навик, придобит в сегашния живот, дали съдържа специален смисъл във връзка с будистката практиката Чан[5] или пък просто е случаен сън, който е изцяло плод на въображението?

Отговор: Например, ако сънуваме, че се облекчаваме, това означава, че сме почти будни: сънуваме, че желаем спешно да посетим тоалетната. В този момент следователно нашият сън е много объркан. Той представлява една напълно нелогична илюзия, в която участниците проявяват абсурдни разлики спрямо хората, които наистина познаваме. Това е нещо като разбъркана памет. Ако обаче всичко е напълно подредено и свързано и механизмът на поява на съня е ясен, често това е сън във връзка с хора, които познаваме, чиито характер и личност в съня отговарят на действителното положение. Но ако се окаже, че тези много подредени събития никога не са се случвали в този живот, то просто сме сънували неща, които са се случили в някой минал живот. Понякога това е продължение на нещо вече преживяно т.е. може да става дума за неща, които никога не са се случвали в този живот, но сме ги изживели при някое минало прераждане.

В такъв случай това може да се прояви като многократно повтарящ се сън в този живот. Да предположим, че например през последните години сте преживели трудности или пък много важно или много приятно събитие. Ако някое от тези събития се появи в съня ви, то това е обикновено продължение на онова, което вече се е случило.

Понякога в съня си вие изучавате някоя сутра и разбирате смисъла ѝ. Когато се събудите, си давате сметка, че никога не сте изучавали сутрата в сегашния си живот и че дори не сте чували името ѝ. След това разпитвате други хора и установявате, че сутрата наистина съществува. Това означава, че в някой минал живот вие вече сте изучавали тази сутра. Този сън следователно разкрива събития, преживяни при някое минало прераждане. След като практикува интензивно чан будизъм в продължение на три дни, един брат от нашата асоциация успя да види буда-природата[6]. Един ден му се яви следният сън — той изучавал сутрата Вималакирти Нирдеша. Когато се събудил, имал странно усещане, тъй като никога не бил изучавал сутрата в този живот. Отишъл да пита определени хора, които потвърдили съществуването на тази сутра. Той намерил сутрата и установил, че съдържанието ѝ е идентично на онова, което бил видял в съня си. В този живот той бил рецитирал името на Амида Буда, но никога не бил изучавал сутри, които обясняват истинския смисъл на татхагатагарбха. Понеже обаче бил изучавал тази сутра в минал живот, тя му се явила в съня му. Този спомен се появил, тъй като можел да види буда-природата.

--

Понякога ви се явяват пророчески сънища, които ви предсказват неща или които ви показват знаци, чрез които разбирате дали скоро ще ви се случат добри или лоши неща и всичко това, с цел да избегнете неприятностите и да се насочите към онова, което ще ви се хареса. Според определени местни вярвания в Китай някои хора сънуват господарите на земята. Тези господари им разказват нещата, които ще им се случат и които наистина се осъществяват. Понякога това са „знаци“ на дзен будизма. Тези знаци целят да ви помогнат да постигнете просветлението. Често има хора, които идват да практикуват нашето учение. В сънищата на някои от тях често се появява един стар монах и им показва някои от тези знаци. Хората не винаги веднага разбират значението им, но след просветлението си всичко им става ясно. Този стар монах е просветлен светец. По тази причина хората често не знаят, че трябва да му благодарят, когато им покаже тези знаци в съня им.

В света на злите духове понякога има просветлени същества. Те са малобройни, но не можем да кажем, че изобщо няма, тъй като бодхисатвите могат да пожелаят да се преродят във всеки от шестте различни пътя. Често те не показват, че са просветлени. Понякога духовете са научили знаците от някой майстор на дзен будизма, без да ги разбират наистина. Да вземе например един член на нашата асоциация, който като малък сънувал духа на къщата си. Този дух му показвал винаги един и същ жест — преди да се просветли този човек го намирал за досаден. След като се просветлил обаче, той разбрал, че духът изобщо не е бил досаден, а просто му е показвал знак от дзен будизма. Той всъщност е бил просветлен светец. Но този случай е много рядък. Често бодхисатвите искат да помогнат някому да постигне просветлението. Те нарочно стават дух на къщата. В този случай често човек се просветлява благодарение на бодхисатвата. По-късно бодхисатвите заминават, за да отидат да помогнат на някой друг. Духът на къщата се е сменил, а статуята на къщата не се е променила[7].

Един породен от фантазии сън е резултат от навици, придобити в минали животи, а седмата виджнана с присъщата си parikalpitah-svabhava[8] непрестанно се привързва към нещата. Ето защо мисловното съзнание непрекъснато се мести от обект на обект. Това няма нищо общо с реалния живот, нито със знак на чан будизма или пък предсказание. Това няма никакво значение за всекидневния живот. Този феномен е подобен на случващото се с писател, който търси в съня си развръзката на своя роман — това няма нищо общо с практиката и е напълно безсмислено.

Въпрос: В контекста на казаното от Вас за сънищата каква е разликата между шестата и седмата виджнана? И каква е тяхната разлика с осмата?

Отговор: В процеса на съня осмата виджнана не се интересува от случващото се и не взема предвид нито ползите, нито загубите. Тя непрекъснато проявява шестте вътрешни обекта на виджнаните[9] като мисловни образи.

Това е като непрекъснат поток: осмата виджнана непрекъснато предоставя на шестата и седмата виджнана кармични семена, за да можете да изпитвате в сънищата си болка и удоволствие. В сънищата мисловното съзнание и съзнанието, което без да спира взема решенията - тези две съзнания - се привързват към усещането за радост или страдание. Осмата виджнана обаче е безразлична към всичко това. Докато се появяват вътрешните образи, тя продължава да проявява и външните[10] с цел седмата виджнана да продължи да е в контакт с външните образи, които идват от петте обекта на виджнаните. Мисловното съзнание обаче не си дава сметка за това и си мисли, че не съществуват външни образи, идващи от петте обекта на виджнаните[11]. Когато сънувате нещо приятно и изведнъж някой поради нещо спешно се опита да ви събуди, като разтърси силно тялото ви, седмата виджнана ще усети тези разтърсвания чрез осезанието и ще си каже, че има сериозна промяна в сравнение с предишното състояние и че трябва да се направи анализ, за да се разбере какво се случва. Но понеже нейната способност да анализира е много ограничена, тя ще поиска от шестата виджнана да анализира този външен образ, идващ от осезанието. В този момент мисловното съзнание анализира въпросния външен образ. Когато то започне своя анализ на външния образ от осезанието, вие се събуждате и излизате от вашия сън.

Чрез този пример искам да ви покажа механизма, по който си взаимодействат шестата, седмата и осмата виджнана. Но истинското функциониране на този механизъм не е толкова просто за разбиране. Ако наистина искате да го разберете, първо трябва да постигнете просветлението, иначе ще можете само да си изграждате мисловни представи, но не и да разберете наистина. Няма да можете наистина да изпитате този процес. Трябва и това е задължително, да се просветлите, за да разберете съдържанието на моето послание. Що касае осмата виджнана татхагатагарбха обаче, не е възможно да ви се обясни ясно. Ако ви кажа тайната, вие няма да сте я открили сами и следователно няма да имате никаква заслуга и ще ви бъде много трудно да постигнете мъдростта.

По време на съня шестата виджнана продължава своите анализи: тя разглежда вътрешните образи на шестте обекта на виджнаните, които идват от осмата виджнана, в зависимост от това какво е поръчала седмата. Когато се излизате от вашия сън, си мислите, че сте били някъде на друго място, но всъщност това са били само вътрешните образи, проявени от осмата виджнана. Не сте напускали обкръжението, в което ви е поставила осмата виджнана. Мисловното съзнание извършва различни анализи в тази ситуация и седмата виджнана във връзка с мисловното съзнание създава алчността, любовта, омразата и ненавистта в самото това пространство на мисловни образи. Осмата виджнана по време на съня не е засегната по никакъв начин от различните емоции или мисловен анализ - тя продължава непрекъснато да осигурява кармичните семена на вътрешните мисловни образи, за да могат те да продължават да се появяват в съня ви. Тя също така непрекъснато предоставя кармични семена на шестата и седмата виджнана, за да можете да си "играете" в съня си и да изпитвате различни емоции или пък да продължавате да практикувате. Осмата виджнана обаче независимо дали спите или се намирате в друго състояние няма мисли и не изпитва алчност или омраза. Това са разликите по време на сънищата между шестата, седмата и осмата виджнана.

Въпрос: какво означава "да се спи без да се почива"? Каква е разликата между съня без почивка и обикновения сън? Как можем да постигнем това състояние на сън без почивка?

Отговор: Преди да отговоря на този въпрос бих желал да дефинирам понятията "сън" и "сън без почивка". Да се спи означава тялото да се намира в състояние, в което не извършва волеви движения. Това е същността на спането. Когато спим, мисловното съзнание не е активно и каквото и да става отвън, ние не си даваме сметка за него и го игнорираме напълно. Това е да си починем. Не бива да се опитвате да постигнете състоянието на сън без почивка. Някои хора поради глупостта си се намират в състоянието на сън без почивка и всъщност не успяват да заспят. Това не е нещо желано, всъщност говорим за безсъние.

Да се спи без почивка може в дългосрочен план да има вредни последици. Това може да доведе до нарастване на елементите на огъня. Дъхът на хората, които спят добре, ухае на цветя. Хората, които не спят добре, имат лош дъх. Поради това им се налага да пият чай през целия ден. Достатъчно е да не пиете чай само половин час и лошият дъх отново се завръща. Следователно е безсмислено да се опитвате да постигнете състоянието на сън без почивка. Може би има хора, които ще си кажат: "Вземи чай, в това няма нищо лошо и не струва скъпо. " Ако обаче не знаете как да пиете чай, това също може да има вредни последици и да охлади вашия метаболизъм. Говоря абсолютно сериозно: този здравословен проблем ще се появи след известно време.

Има два вида сън без почивка: вече говорихме за първия, който се проявява при хората, подложени на невроза, която води до безсъние. Ако има сериозни промени в нечий живот, то въпросният човек може да развие нетърпеливост и безпокойство, които да му пречат да спи и да си отпочива. Във втория случай този феномен е свързан с практиката на дълбока концентрация, която пречи на практикуващия да спи. Например на мен лично ми е много трудно да заспя нощем. Има само един метод, който ми позволява да заспя, който е подобен на това да искам да напусна живота, за да вляза в нирвана без остатък: премахвам "самия себе си" т.е. мисловното ми съзнание." Ако не го направя, ако не "махна" това аз, което осъзнава, че няма мисли, не успявам да заспя. Когато някой прекара целия ден в състояние без мисли, това състояние, което е плод на концентрацията, му пречи да заспи. Колкото е по-ясно вашето съзнание, толкова по-трудно ще заспивате и колкото по-малко спите, толкова по-дълго ще сте с вашето мисловно съзнание без мисли. Вашата концентрация следователно ще става все по-силна и все повече ще ви пречи да заспите. Това е като омагьосан кръг. Ако искам да практикувам медитация, това е много просто: достатъчно е да седна, за да вляза много бързо в самадхи. Дори когато тялото ми е изтощено, ако седна, за да се опитам да заспя, това не е лесно. Нуждая се от големи усилия, за да успея да заспя.

Веднъж една сестра от нашата асоциация чула разговора ми и дойде да ми каже: "Учителю, ако трябва да правите така, за да заспите, то това е много опасно. Ако се случи така, че влезете в нирвана без остатък, какво ще правим ние от асоциацията? Ние все още имаме да се учим. " Отговорих ѝ, че това няма да се случи, тъй като съм дал обет, никога да не влизам в нирвана без остатък. След като животът ми свърши, моето бардо ще отиде първо в земята на Амида Буда, където ще изучавам по-задълбочено мъдростта на семената. След това ще отида в континентален Китай, за да продължа да разпространявам учението за истинската татхагатагарбха. Никога няма да вляза в нирвана без остатък, още повече че ми остава много време да живея. Следователно ми е невъзможно да вляза незабавно в нирвана без остатък.

Двата вида сън без почивка са причинени от това, че хората не успяват да премахнат мисловното съзнание. Мисловното съзнание не може да изчезне и затова говорим за състояние на сън без почивка. Но да се спи без да се почива не е добре. Ако изпадате твърде често в това състояние, тялото ви няма да го понесе и ще става все по-слабо. Аз спя много малко поради състоянието на самадхи, в което се намирам, но през последните десет години усетих, че тялото ми не понася добре това състояние. Сега полагам усилия, за да спя като всички останали.

Когато говорим за медитация през цялата нощ без да се спи, става дума за два вида ситуации. Първият вид засяга определени хора, които претендират, че медитират през нощта, но всъщност просто спят в седнало положение. Те не са в самадхи. Не се препоръчва да се спи седнал - по-добре е да легнете, защото в тази позиция умората се отстранява по-ефикасно. Ако някой обаче не успява да спи легнал, то е по-добре да седне. Вторият вид ситуации засяга хората, които практикуват медитацията и наистина влизат в самадхи. Тези хора се срещат с другите през деня и нямат време да медитират. Затова те се възползват от нощта, за да практикуват медитацията. Те вече имат необходимото ниво: когато седнат на възглавничката за медитация, те веднага постигат първо ниво на дхяна. След това последователно влизат във второ ниво, след това - в трето и т.н. Въпреки че медитират през нощта и имат много високо ниво в медитирането, умората, която са натрупали през деня, не може да се отстрани чрез различните състояния на медитация. Причината е, че на различните нива на дхяна мисловното съзнание не изчезва. Мисловното съзнание продължава да съществува и след самапати на второто ниво на дхяна. То просто вече не е в контакт с петте обекта на виджнаните. Но то продължава да съществува, защото осъзнава състоянието на медитация, в което се намира практикуващият. Мисловното съзнание следователно продължава да е активно. Съответно нервната система не може да си почине. Тялото на медитиралия през цялата нощ монах, който излиза от състоянието на дхяна, когато другите ударят плочките[12], продължава да е уморено, независимо че той се чувства бодър и жизнерадостен.

Човек, който постигне четвърто ниво на дхяна, може да не спи в продължение на години и може да се намира в медитация ден и нощ. Но ако той практикува по този начин в продължение на десет години, тялото му няма да устои. Това е причината, поради която той трябва да спи от време на време. На какво се дължи това? На факта, че на четвърто ниво на дхяна дишането и пулсът спират, така както и мислите: всичко е много ясно. Да не дишате и да нямате пулс означава, че в състоянието на дхяна не можете да премахнете умората на тялото си, защото дишането и кръвообращението са спрели и съответно изразходваната от вашия черен дроб енергия не може да бъде възстановена в това състояние на дхяна. Когато излезете от медитацията си, тялото ви все още може да се чувства уморено. Следователно понякога трябва да се спи добре. Ако практикувате за вас самия и не изразходвате енергия за другите, в момента на постигане на четвърто ниво на дхяна вече няма нужда да спите и да сънувате. Следователно можете изобщо да не спите.

Когато нощем някой влезе в състоянието на самадхи без мисъл или самадхи на прекратяването, дишането и пулсът му спират. Но случващото се в тези състояния е различно от онова, което се случва, когато някой постигне четвърто ниво на дхяна. По време на медитацията мисловното съзнание на този човек е временно неактивно. Лишен от мисловното си съзнание той е в състояние, сравнимо със спане без сънуване. Има обаче и други разлики, които няма да обясня днес. Ако някой не спи, а всяка нощ влиза в състояние на самадхи без мисъл или самадхи на прекратяването и търси спокойствието в това самадхи, и ако през деня той е много зает, то когато сутрин излезе от медитацията си, той ще чувства умората на тялото си, която не е успял да премахне. Въпреки че той ще бъде в добро настроение и спокоен, тялото му ще си е все така уморено.

За да се получат плодовете на практиката на освобождението, медитацията без да се спи не е подходяща. Тези плодове се получават чрез откъсване от проблемите. За да се получат плодовете на пътя на мъдростта, трябва да се намери осмата виджнана - татхагатагарбха. Това също няма да стане чрез медитация без да се спи. Следователно не е важно да се спи без да се почива, освен ако знаете, че ви остава малко живот и преди да умрете искате да постигнете самадхи на прекратяването. Само в този случай е необходимо да практикувате медитация без да спите през нощта, за да постигнете нивото на самадхи на прекратяването. В противен случай е безмислено. Тези, които практикуват от дълго време (поне десет години), имат физическо тяло и всеки ден изразходват енергия за другите, трябва да спят, защото така ще си осигурят доброто функциониране на тялото си. Като цяло може да се каже, че практиката на медитация без да се спи не е особено важна.

--

Въпрос: Когато спя, мога да наблюдавам собствената си мисъл, да бъда концентриран и да разсъждавам върху дхарма, без да се налага да наблюдавам петте външни обекта на виджнаните. Мога да оставам в това състояние на яснота и дори да знам дали се е появила ирационална мисъл и след това веднага да се връщам обратно в това състояние на яснота, за да остана в него до зори. Сутрин обаче когато отивам на работа, тялото ми не се чувства уморено. Каква е разликата между това състояние и състоянието на някой, който е имал много ирационални мисли по време на съня си и чието тяло е много уморено, когато се събуди?

Отговор: Това е само временно състояние. Аз преживях това състояние и останах в него в продължение на две години и половина, след като се просветлих. Практически не спах през този период. Намирах се в това състояние на сън без почивка. В този случай можем да говорим за състояние на яснота. Когато спите без да си почивате, вашето тяло без съмнение е активно. Това означава, че то продължава да полага усилия. Когато наблюдавате този феномен, имате желание да накарате онази част на тялото, която полага тези усилия, да си почине и желаете да си стоите спокоен. Но след известно време си давате сметка, че вашето тяло е отново напрегнато тук или там. Това се дължи на седмата виджнана. Тогава вие се опитвате отново да отпуснете тялото си. Напълно е възможно да се наложи да правите това до сутринта. Но това е само един етап. Не съветвам хората да се опитват да го постигнат, но не искам и да му се противопоставя, тъй като това е един необходим етап за онези, които се опитват да се просветлят и особено за онези, които искат да видят буда-природата. Постигането на това състояние не бива да е самоцел. Но за нас това е което наричаме състояние на яснота. Това състояние се получава чрез радостта от просветлението, която е едно съвсем естествено състояние особено за хората, успели да видят буда-природата. Не трябва да се опитваме да запазим това състояние, това е един обикновен феномен, който се случва по време на практиката. Ако обаче искате да го използвате за вашата медитация, то предлага голямо предимство: по принцип благодарение на тази радост от просветлението не чувстваме никаква умора. Това се дължи на факта, че радостта от просветлението осигурява много приятни усещания на хората. За сметка на това безсънието изморява ума, защото в този случай когато хората спят, умът им е много развълнуван и по време на съня си те изобщо не успяват да се възстановят от натрупаната през деня физическа умора, а освен това изразходват още повече енергия. Ето защо тези хора при събуждането си се чувстват много уморени.

Тялото в света на желанието има нужда да спи, за да възстанови изразходваната енергия. По време на съня чрез кръвообращението и дишането е възможно да се регенерират клетките, изразходвани през деня. По този начин се премахва умората и се възстановява енергията в черния дроб, за да може на другия ден да имаме добра енергия и да продължим да практикуваме. Това е нормален феномен в света на желанието. Когато практикуваме и сме просветлени, чувстваме в нас радостта от просветлението; това все пак не е онова, което търсим: това, което желаем, е да прекъснем невежеството, породено от всяка мисъл, което съдържа четирите вида остатъчни смущения. Трябва да се премахне това невежество, за да се получат плодовете на пътя на освобождението. Това означава, че с напредъка по пътя на мъдростта премахваме малко по малко фалшивото познание. На това трябва да посветим цялата си енергия при практиката.

По време на сън е добре да концентрираме мисълта си върху учението на Буда. Практикуващите тантра имат един йогистки метод за съзнателен сън. Тази практика се основава на етерналистични принципи и следователно е различна от нашата. Те имат и други способи да практикуват, като да спят без да спят. Легнали на леглото, те се опитват да игнорират петте външни обекта на виджнаните (това не означава, че няма контакт с петте корена виджнани). Те отказват да ги долавят. Опитват се да стоят спокойно без да имат нежелани мисли. Разбира се, да се практикува така не е лошо, но това не е начин да се постигне нивото на Буда, както твърдят те, защото на този етап все още става дума за мисловното съзнание т.е. има зависимост от него. Но за да се подпомогне практиката на медитацията и да се постигнат различните нива на дхяна, това все пак е един добър метод. Ако обаче искате да практикувате медитацията, за да постигнете някое ниво на дхяна, все пак медитацията в седнало положение изглежда най-подходяща, тъй като е най-ефикасна.

Аз практикувам тази техника преди да заспя, тъй като от нея има известна полза. По този начин мога да науча много неща за миналите си животи. Беше необходимо известно упражняване, за да овладея успешно този метод. За мен е напълно възможно да се прехвърлям от една епоха и място в друга епоха и място. Не мога обаче да си избера това, което бих искал да видя. Но все пак успях да науча много неща за миналите си животи. Понеже не ми е лесно да заспя, за да си помогна, често използвам този метод, който ми позволява да си спомням предишните си животи и събитията, които съм изживял тогава. Често образите, които виждам, са от град Чан Джоу. Не знам дали днес в Чан Джоу главният вход все още прилича на това, което си спомням. Преди 900 години около този град имаше крепостна стена, а от главната порта започваше улица. От двете страни на тази улица имаше магазини. Над фасадата на тези магазини беше направен навес от много дебел плат. Често когато виждам тези образи, се намирам прав под един навес и гледам към главната порта на Чан Джоу. Тези наблюдения ми помагат повече или по-малко да получа известна информация за някой минал живот, но не ми позволяват да напредна наистина в будистката практика. За сметка на това, тази техника не е лоша, за да се постигне наблюдение на живота така, че все едно става дума за сън. Когато виждате какво сте правили в миналия си живот, цялата карма, която сте трупали живот след живот, включително цялата добра карма, която сте получили, и като помислите какво правите в момента, виждате, че предишният ви живот прилича на сън. По пътя на бодхисатва практиката да се наблюдава живота като сън може да бъде използвана, за да се постигне по-бърз успех. Аз обаче не успях благодарение на нея. Започнах да виждам живота като сън в същия момент, в който се просветлих и в който започнах да виждам буда-природата. Всичко това е описано в книгата ми за просветлението.

Въпрос: Когато спях, често участвах в съня си. Изпитвах срам, въпреки че много добре знаех, че сънищата са илюзия. Въпреки това изцяло изгубвах контрол върху тях. След това се заклех да не се оставям да бъда контролиран от съня си. Малко по-късно преживях неща насън, при които успях само да наблюдавам, без да бъда повлиян от съдържанието на съня. Правилно ли е това, което правя?

Отговор: Да, правилно е. Например тантричните майстори, практикуващи йога на съня, също казват, че животът е подобен на сън. Те обаче са неспособни да видят живота по този начин. Когато казват, че наблюдават мисълта, всъщност наблюдават мисловното съзнание. Мисловното съзнание тясно се привързва към шестте обекта на виджнаните веднага щом влезе в контакт с поне един от тях. В действителност по този начин е невъзможно животът да се наблюдава така все едно е сън. За да се успее трябва да си дадем сметка, че осмата виджнана е татхагатагарбха. Само тогава може да се види, че животът е сън. Ето защо тяхната практика не е правилна. Какъв метод трябва да използвате и какво трябва да помните? Трябва да помните, че когато сте будни все още сънувате. Че животът е сън. И че в момента на смъртта се събуждаме. Методът, който се състои в това често да си спомняме по време на сън, че сънуваме, може да предизвика този ефект т.е. да си дадем сметка, че всичко е сън. По този начин можете лесно да се събудите от съня си или още по-добре да бъдете наблюдател в съня си. Тази практика е предназначена за обикновените хора.

Говорейки за практиката по време на сън, има една друга: тя се придобива при постигане на второ ниво на бодхисатва и тогава този свят може да се види само като сянка и светлина[13]. Практикуващият може да преминава от един сън в друг. За да се успее в тази практика, е нужна много голяма мъдрост. Но това не е свързано с практиката на медитацията. За сметка на това, за да се преминава лесно от контекста на един сън в контекста на друг сън, за да могат наистина да се преживяват нещата по този начин, все пак ви е необходима практиката на медитацията. Всъщност когато получите мъдростта, която ви позволява да виждате света като сянка и светлина, ще откриете нещо, а именно че това няма пряка връзка с мъдростта и медитацията. Това е както когато искате да се просветлите: трябва да практикувате метода Кан-Хуа-То[14] в нашата асоциация. Когато обаче постигнете просветлението, откривате, че просветлението и методът Кан-Хуа-То са две различни неща. Ако обаче не внимавате за мислите си и нямате необходимото ниво на Кан-Хуа-То, не можете да намерите осмата виджнана - татхагатагарбха. Следователно не може да се каже, че няма никаква връзка. По същия начин, за да постигнете нивото, което да ви позволи да виждате света като сянка и светлина, трябва да анализирате съмненията си. Когато имате съмнение по този въпрос, анализирайте го: какво е това? Аз самият не мога да ви го обясня открито. След като веднъж сте приключили със своя анализ, вие трябва да подредите добре мисълта си. Ако притежавате достатъчно мъдрост, това подреждане ще отнеме два-три месеца. След което ще установите, че можете да променяте с лекота мисловните образи на сънищата си. По-горните обяснения във връзка със сънищата не се отнасят за нивото, на което виждате света като сянка и светлина - то е различно. За да постигнете това ниво са нужни много заслуги, трябва да сте наистина щедри към чувстващите същества и да сте напреднали много в медитацията и мъдростта. Когато условията са изпълнени, е възможно да се постигне целта. Тук ви давам кратки указания, с които да работите по-късно.

--

Въпрос: Как се образуват несвързаните мисли[15]? По време на медитация нямам идеи, асоциирани с езика. Виждам обаче ума, който продължава да функционира като чешма, която не спира да тече. Наясно съм, че многобройни кармични семена се появяват и изчезват. Понякога по време на медитация, след като съм медитирал продължително време, започва да се формира идея, която ще породи несвързани мисли. Характеристиките на седмата виджнана т.е. привързването и способността да се предизвиква появата на тежки кармични семена[16], произтичащи от осмата виджнана, ли са в основата на тези несвързани мисли?

Отговор: Да, прав сте, всъщност е точно така. Как се образуват несвързаните мисли? Всички биха желали да знаят. Много хора биха искали да нямат мисли и да могат да постигнат състоянието на самадхи, но не успяват. Те си мислят, че по време на практиката не трябва да има несвързани мисли, но като цяло се концентрират, за да ги контролират. Въпреки това веднага след това отново се появяват други мисли, като те дори не си дават сметка за това. Почти е невъзможно да се избегне повторната поява на мисълта. Много хора изучават чан будизма, всъщност методите, които им се преподават, не са истинският чан. Тези методи просто ви помагат да постигнете нивото на самадхи[17]. Учат ви да се концентрирате върху дишането си, което се е превърнало в най-разпространеният метод на чан будизма. В манастира на школата на Дзинту Дзон[18] се повтаря името на буда, за да се избегнат несвързаните мисли. Ако имате тежки мисли от този вид, повтаряте името на буда на много висок глас, а когато са леки, си го повтаряте тихичко. Но независимо дали се концентрирате върху дишането си или рецитирате името на буда, вие няма да успеете да прекратите тези мисли. Има хора, които могат да се концентрират много добре върху дишането си в продължение на половин или един час, но след това несвързаните мисли се завръщат. Те така и не успяват да ги прекъснат окончателно. Много хора в един прочут манастир практикуваха метода за концентрация върху дишането. Практикуваха го повече от 10 години и накрая успяха да се освободят от несвързаните мисли и смущенията. Това означава, че все още не са били разбрали как да започнат да се освобождават от проблемите.

Спомням си: постигнах просветлението и знаех, че трябва да практикувам медитацията. Навремето не знаех, че трябва да се изучава мъдростта на семената по пътя на бодхи. Практикувах четирите дхяни и осемте самадхи и нямах представа, че трябваше да практикувам, за да постигна анутпатика дхарма ксанти[19]. Днес съм наясно с това. В миналото по време на практиката на четирите дхяни и осемте самадхи използвах метода на носталгията по буда, като единствената ми цел беше да нямам несвързани мисли. Обаче не успявах, а можех само избягвам да ги следвам и запазвах мисълта, свързана с носталгията по буда. Не ми се отдаваше да прекратя появата на тези несвързани мисли. Ето защо когато практикувах медитацията, можех да не следвам тези мисли, но бях неспособен да ги спра. След като постигнах първо ниво на дхяна и исках да продължа, за да постигна второ ниво, реших да не използвам носталгията по буда, а да приложа стандартния метод за медитация. Беше ми обаче много трудно да постигна второ ниво на дхяна. Защо? В състоянието на първо ниво на дхяна се намираме отвъд езика. Това означава, че на това ниво има понятия (идеи), които все още не са изразени чрез езика, но това би могло да се случи по-късно; на второ ниво на дхяна нещата обаче са съвършено различни. На това ниво е достатъчно да се появи само една единствена мисъл (дори да не е изразена чрез езика), за да се излезе веднага от второ ниво на дхяна. Това е един истински проблем: дори не е необходимо мисълта да е изразена с думи. Една такава мисъл е достатъчна, за да ви изведе от второ ниво на сама пати дхяна.

Не можете да прекъснете тези несвързани мисли, дори когато практикувате носталгията по буда: можете да спрете мислите, изразени с думи, но все така е възможно да имате мисли, които не са изразени чрез езика. Не можем да спрем тези мисли. Ако на второ ниво на дхяна внезапно се появи мисъл, която не е изразена чрез езика, то вече не сте на второ ниво на сама пати дхяна. По онова време ми бе наистина трудно и страдах много. Отначало практикувах в състояние на съзнаване, благодарение на което можех да наблюдавам (което отговаря на първо ниво на дхяна), след което трябва да се премине през етап, който позволява да се постигне едно самадхи, в което съзнанието вече не съществува, но в което все още може да се наблюдава (което отговаря на подготвителен за дхяна етап, който позволява да се влезе във второ ниво на дхяна). Трябва да се практикува, за да може да се остава дълго време в това самадхи. Едва след това може да се влезе в състоянието без съзнаване и без наблюдаване (т.е. второ ниво на дхяна). Ако не положите усилия да уредите проблемите си, когато продължително време останете в състоянието, в което нямате съзнание, но в което можете да продължите да наблюдавате, е възможно да влезете във второ ниво на дхяна, но винаги за кратко, понеже мислите, които не са изразени чрез езика, могат да се появят много лесно и да ви изкарат от това състояние. В този случай веднага излизате от второ ниво на сама пати дхяна. Дори не можете да пребивавате спокойно в това състояние. Това наистина е много досадно.

В последствие в по-голяма степен се заех с разпространението на учението на Буда - нещо, което все повече ме вълнува. Вече нямах време да практикувам медитация и да влизам в самадхи, така че се отказах от удоволствието да медитирам. Без да си дам сметка, така изминаха много години. Но както гласи една китайска поговорка: „знаеш какво губиш сутрин, но не знаеш какво ще спечелиш вечерта. “ През последните две години забелязах, че ми е много лесно да нямам никаква мисъл, която не е изразена с думи. Към сегашния момент нямам никаква трудност да пребивавам спокойно във второ ниво на дхяна и не е необходимо да полагам усилия или да се подлагам на лишения: съвсем лесно ми е вече да нямам подобни мисли, които не са изразени чрез езика. Обмислих това и установих причината: всичките ми проблеми бяха разрешени. Естествено вече нямам мисли, които не са изразени с думи.

Ако сега ме попитате дали все още нещо ме притеснява, бих ви отговорил: да, но само едно - това, че истинското учение на буда е изчезнало от този свят. Освен това нямам никакви други грижи. И тъй като нямам други грижи, естествено не ми идват несвързани мисли.

Когато започнах да разпространявам учението на Буда, по време на медитация често ми се случваше да се питам дали определени хора от нашата асоциация вече са преодолели някои препятствия, свързани с практиката, дали вече са преминали през най-голямата трудност на практиката. През този период по време на медитация имах много мисли. Днес не мисля за нищо. Знам, че всичко това зависи от личната карма на всеки от нас. Предавам ви учението, давам ви препоръки за практиката. Следователно дали ще постигнете просветлението и дали след като сте го постигнали, ще продължите да напредвате или не, зависи от благословиите, кармата ви и вашите усилия. Това вече не зависи от мен и следователно не изпитвам загриженост. Ако все пак мисля за вас и създавам несвързани мисли, няма да мога да ви помогна да преодолеете препятствията. Ако обаче има несвързани мисли, които да ви помогнат да постигнете просветлението или да преодолеете препятствията по пътя на практиката, то в такъв случай бих използвал много от времето си, за да имам такива мисли. Но всъщност каквито и усилия да положа за вас, те няма да ви послужат за нищо. В такъв случай защо да изразходвам времето си за практика за вас? Дори да си мисля, че вече сте преодолели препятствията, това е просто образ на мисловното ми съзнание, а не реалност. Това не ви оказва и най-малка помощ. Защо да прахосвам времето си? Защо по-скоро да не положа усилия за моята собствена практика Като постъпвам по този начин, аз запазвам спокойствие по отношение на делата си.

По-миналата година най-младият ми син успя да влезе в университета, като се представи толкова добре на интервюто, че не му се наложи да се явява на изпита. Нямаше нужда да го придружавам на изпита му в тези жеги. Синът ми е много добър, няма нужда да се притеснявам за него; няма нужда да се притеснявам и за всекидневните ми разходи на пенсионер. С парите, които ми остават, ако не правя излишни разходи, ще мога да живея спокойно до края на дните си, без да се притеснявам за нищо. Днес единственото, което ме вълнува, е да знам как да разпространявам завинаги истинската дхарма и да запазя нейната изначална чистота през цялото следващо столетие. Извън това нищо друго не ме притеснява.

Когато нямаме грижи, медитацията става много по-лесна: вече няма нужда да се боря срещу тези несвързани мисли. Следователно мога лесно да вляза във второ ниво на дхяна и да остана в него почти завинаги. Което означава, че "несвързаните насочвания на вниманието" произтичат от факта, че все още имаме грижи, свързани с дхармата на света. Защото ако сме привързани към дхармата на един от трите свята, това означава, че сме привързани към себе си, към семейството си. В резултат се появяват много несвързани мисли или насочвания на вниманието. Това пречи на нашата практика на медитацията и означава, че несвързаните ни мисли и насочвания на вниманието наистина са резултат от нашите проблеми. Когато вече нямате грижи, несвързаните мисли и насочвания на вниманието малко по малко намаляват и накрая изчезват. Така трябва да се разбира смисълът на пътя на освобождението: вече да не се притесняваме за нищо и да премахнем замърсяванията, за да получим плодовете на освобождението. Не медитацията ви позволява да се освободите: ако не отстраните вашите проблеми и грижи, във всеки момент могат да се появят несвързани мисли и насочвания на вниманието. Това може да се случи изведнъж. В Махаяна говорим за невежеството, породено от всяка мисъл[20]. Това означава, че проблемите и грижите не се отстранени и съответно несвързаните мисли и насочвания на вниманието могат да се появят.

Има два вида несвързани мисли: мислите, за които говорихме току-що, са мислите, изразени чрез езика, с думи - това са мисли, които могат да се появят по време на медитация. В сутрата Ланкаватара обаче се говори за друг вид несвързана мисъл. Тази мисъл, която отговаря на един от погрешните възгледи и е свързана с нелогично мислене, е мисъл, която не съответства на реалността. Все пак тази мисъл, посочена в сутрата Ланкаватара, не е причината за невежеството, породено от всяка мисъл. Тези мисли произлизат от нашето невежество по отношение на реалността на света, света на дхарма. По време на медитация често ни идва мисъл, която има смисъл, значение, още преди да сме свързали това значение с езика. Ако не сте концентрирани, тези мисли, изразени с думи, ще породят образи. Тогава казваме, че се намираме в състояние на "сънуване наяве". От появата на мисълта до нейното изразяване под формата на сън се преминава през различни етапи.

Как се появява мисъл, която не е изразена с думи? Всъщност тя се поражда от природата на седмата виджнана. Нейната характеристика parikalpitah-svabhava т.е. фактът, че тя безспир се привързва към всички обстоятелства, всички дхарми. Манас е този, който непрекъснато се привързва. Сега няма да говорим за това привързване. Ще говорим по-скоро за идеята, с която всички са съгласни: че ние сме нашето мисловно съзнание.

Всъщност ние не го познаваме достатъчно. Мислим си, че мисловното съзнание сме самите ние. Ето защо, в миналото, хората са смятали, че надареният със знания счита това мисловно съзнание за самия себе си. Те считали седмата виджнана манас за ум, който не може да бъде познат. Други хора с още по-абсурдни идеи считали, че тази седма виджнана е мозъкът. Ако това беше вярно, всички бъдещи деца би трябвало да влизат в коремите на майките си, вече притежавайки голям мозък. Няма обаче нито една двойка, в която жената да носи в корема си дете с голяма глава. Манас е ум, а не е орган. Буда казва: след като някой почине, манас влиза в корема на майката заедно с една определена виджнана, от която зависят името и формата. Въпросният манас е този, който непрекъснато взема решения, а мисловното съзнание се нуждае от манас, за да функционира. Повечето хора не разбират това и си представят, че този, който си дава сметка за съществуването на аз, е и онзи, който може да притежава познания, да съзнава т.е. мисловното съзнание: ти си нямат и идея какво е истинското аз. Но всъщност манас, умът, който непрекъснато взема решения, е вашето аз[21]. Жалко е, че повечето хора не са разбрали това. Дори практикуващите будизъм не го разбират, а и самият "майстор" Ин-Шун греши по този въпрос.

Онези практикуващи будизма, които не са от нашата асоциация и чуят това обяснение, вероятно ще дойдат да протестират, като твърдят следните неща: "Вие казахте, че виджнаната манас е истинското аз на хората. Но когато спя и не сънувам, забравям за съществуването на това аз и напълно съм изчезнал. Ако това аз наистина го има, то този манас, което може непрекъснато да взема решения, докато съм в това състояние без сънища, би трябвало да си дава сметка за собственото си съществуване; той обаче изчезва веднага щом заспя. " Ако разсъждавате като тях, то вие грешите. Манас е различен от мисловното съзнание: мисловното съзнание е способно да извършва интроспекция, нещо, което е невъзможно за манас. (Независимо от това, ако разглеждаме нещата от гледна точка на мъдростта на семената и по по-задълбочен начин, забелязваме, че манас също има тази способност: но това няма как да бъде разбрано от един току-що просветлил се бодхисатва.)

Във всеки случай именно защото няма тази способност за интроспекция, манас не може да си даде сметка за самия себе си. Тъй като самият той няма това осъзнаване на самия себе си, когато спите без сънища, мисловното съзнание изчезва и заедно с него и способността за интроспекция. Без способността за интроспекция на мисловното съзнание вие не можете да си дадете сметка за самите себе си. Манас не спира да съществува когато хората спят. Просто защото той няма тази способност за интроспекция, да наблюдава самия себе си, манас не си дава сметка за собственото си съществуване. След като човек се събуди, манас осъзнава собственото си съществуване, тъй като мисловното съзнание отново е в действие. Той не знае, че в съня мисловното съзнание може временно да бъде спряно, но винаги има тази способност да взема решения. Ето защо след като се събудят, хората могат почувстват това съществуване на аз: мисловното съзнание отново се е появило и използва собствената си способност за интроспекция, за да си даде сметка, че съществува.

----

Характеристиката на манас, parikalpitah svabhava, винаги е съществувала и никога не се е променяла. Манас, който е вечен, притежава и една друга характеристика, която се състои в това всичко да се разглежда и да се взема под внимание. Това означава, че от незапомнени времена, по време на сън или кома, агония или в състояние на самадхи или самадхи на прекратяване, манас винаги е тук, не е унищожен и затова е вечен. Този манас винаги е можел да разглежда всички дхарми. Дори когато спите, намирате се в кома, в агония или сте в самадхи или в самадхи на прекратяване, той продължава да наблюдава дхармите. Ето защо казваме, че той е наблюдател: той може безспир да идентифицира природата на различните дхарми. Когато сте будни, манас чрез петте обекта на виджнаните използва мисловното съзнание, за да разграничава. По отношение на всяка дхарма той си задава следния въпрос: трябва ли да продължава да използва тази същата кармична проява или да я промени? Когато сте будни, този въпрос се задава непрекъснато. По време на сън без сънища и в четирите други състояние, в които се намирате в безсъзнание, той също се проявява. Когато манас усеща, че се случва нещо особено, той събужда мисловното съзнание: изпраща съобщение на алаявиджнана, като иска от нея да прояви мисловното съзнание. В такъв случай, когато мисловното съзнание се появи, манас го използва, за да разграничава, след което мисловното съзнание ще му каже какво да прави. Докато сте в едно от петте състояния, за които говорихме, манас продължава да се проявява непрекъснато. Ако манас не се проявяваше в тези пет състояние, не бихте могли да се събудите, след като веднъж сте заспали. Следователно може да се разсъждава по следния начин: дори и вашето мисловно съзнание да бездейства в някое от изброените по горе пет състояния, манас винаги съществува и продължава да функционира. Всички обекти трябва да бъдат анализирани от мисловното съзнание, а след това манас прави своя избор. Веднага щом изборът е направен, манас се заема с нещо друго. Хората обаче не виждат този механизъм и често си мислят, че мисловното съзнание, дори и да спира да функционира през нощта, все пак е истинското аз.

В природата на манас, която представя трите посочени от нас характеристики, т.е. че манас разглежда всички дхарми, че взема предвид всички резултати от разгледаното преди да вземе решение и че е вечен, е той винаги да действа във всеки един момент, включително в петте състояние, в които няма мисловно съзнание: той мрази бездействието. По тази причина когато мисловното съзнание медитира, практикува носталгията по Буда[22] и желае да има непрекъснато една спокойна мисъл или пък когато имате желание да постигнете състоянието на дхяна и да останете в него, е възможно изведнъж да ви дойде неочаквана и несвързана мисъл, която не е изразена с думи. Ако не си дадете сметка за тази мисъл, вие ще се привържете към нея и тя ще ви отведе в състоянието, където мисълта е свързана с езика. По тази причина дори и да медитирате много, ползата ви ще бъде малка. Което пък обяснява защо практиката на медитацията става трудна: има множество несвързани мисли, които се появяват заради манас, който обича да се привързва към всички неща и който никога не иска да остане неподвижен. Вашето мисловно съзнание желае да практикува медитацията, за да получи плодовете на освобождението, но манас няма никакво намерение да замълчи по време на тази медитация. Ето защо когато започнете вашата медитация, манас ще се възползва от старите ви навици, за да продължи да произвежда несвързани мисли и да ги подава на мисловното съзнание. Това затруднява изключително много извличането на полза от медитацията. Ако искате да получите резултати, трябва да се откъснете от различните желания на този свят и по-специално от онези, възникващи в различните ситуации. В такъв случай е възможно да се постигне успех при практиката на медитацията. Хората, които заемат важен пост в нашата асоциация - учител, ръководител, трябва на всяка цена да се откъснат от своето его, свързано със социалното им обкръжение. Ако не можете да се откъснете от вашето мисловно съзнание, как бихте могли да убедите манас да не се привързва, при условие че в това отношение неговата сила е още по-голяма? Егоизмът и привързването към социалното обкръжение са свързани с мисловното съзнание! Вие, скъпи колега от нашата асоциация, показвате с този си въпрос, че явно напредвате и упорствате в практиката на медитацията. Ето защо бихте могли да видите и изпробвате всичко, което обяснявам за мъдростта на семената. Следователно вече сме наясно, че всички несвързани мисли идват от манас. Всички знаят как се появяват тези мисли. Следователно наистина е възможно да се практикува, за да се премахнат всички грижи на съществуването. След като грижите се елиминират, за нас е много по-лесно да постигнем нивото на самадхи.

Въпрос: Как по принцип можем да премахнем всички кармични семена, свързани със замърсяванията[23], когато сме в състояние на наблюдение, което не е свързано с езика?

Отговор: Има два вида семена: първият е свързан със замърсяванията, а вторият със самата карма. Семената на кармата не могат да бъдат отстранени, докато наблюдаваме мисловното съзнание. Те изчезват едва когато кармичните плодове реално се проявят. Нека уточним по този повод, че просветлените същества имат голямо предимство, тъй като плодът на тяхната карма може да бъде много лек, дори и ако първоначалното кармично семе е много тежко. Да си представим, че някой ви дължи много пари. След това този човек научава как да спечели много пари и започва да преподава на всички, които го желаят, как да станат богати. Методът, който използва, за да забогатее, е много ефикасен. Един ден вие отивате при този човек, за да ви научи как да спечелите много пари. Минава известно време. Вие спечелвате много пари благодарение на неговия метод. Бихте ли желали в този момент, човекът, който ви е научил на своя метод, да ви върне дълга? Вероятно ще му поискате да ви върне само една символична сума. Чрез този пример виждаме, че човекът е изплатил дълговете си с малки суми, нали така? По същия начин, ако в минал живот сте причинили зло някому, но в този живот сте постигнали просветлението, е възможно човекът, към когото имате кармичен дълг, уж случайно да поиска да изучава дхарма от вас. Да предположим, че той знае, че имате дълг към него. В този живот той никога няма да ви поиска да изплатите всичко. В този случай вие може да сте извършили голям грях, но разплатата е лека.

Да вземем друг пример: някой среща много щедър човек. Ако не му дари нищо, ще се почувства неудобно. Причината за това неудобство е, че в някой минал живот е имал дълг към този човек. Сега, след като го е срещнал, се чувства притеснен без да знае защо. Другият човек също не помни какво се е случило в онзи минал живот; той го е забравил, но когато двамата се срещнат, те не изпитват добри чувства един към друг. Първият човек обаче иска да следва учението на Буда и се налага да учи с щедрия човек, на когото е станал последовател и с когото трябва да се държи учтиво. По-късно, когато постигне просветлението, той ще му благодари от дъното на душата си и техните отношения ще се променят още в този живот. Този пример показва също че една тежка карма може да се трансформира благодарение на едно по-леко изплащане на дълга (Обърнете внимание, че това не действа за хората, които имат наистина много лоша карма и искат да изучават будизма. Причината е, че те не биха се чувствали удобно в тази среда). Всичко това означава, че сте премахнали част от лошата си карма.

Ако без да искате, сте убили някой в минал живот, кармата на починалия ще се запише при него и по-късно, когато се съберат необходимите условия, дългът ще трябва да се плати. Ако срещнете този човек в сегашния си живот, по принцип той ще ви убие също без да иска. Но да си представим, че в този живот сте постигнали просветлението. Този човек става ваш последовател, за да изучава дхарма. Може би в началото няма да ви харесва особено, но тъй като вие ще преподавате истинската дхарма, той ще бъде принуден да учи с вас. По-късно ще постигне просветлението и ще се изпълни с радост. Недоволството от миналия живот ще изчезне. Така кармичното ви семе ще изчезне в този момент. Но преди това да се случи, всичко, което този човек би могъл да направи, е да ви клевети. Ако смъртта беше причинена неволно от някой обикновен човек, той щеше да е принуден да плати с един от своите животи. В света на дхарма, както в нашия свят, нещата се случват по-подобен начин: вие трябва да връщате дълговете си с лихвите. Ето обяснението за кармичните семена: те ще изчезнат, когато се осъществят кармичните плодове.

За сметка на това семената на замърсяванията могат да бъдат премахнати с мъдростта, когато наблюдаваме нашия ум. Онзи, който има много добро ниво на медитация, може да премахне семената на замърсяванията, като наблюдава своя ум, когато последният действа без да е свързан с езика. Неговата концентрация трябва да е отлична, иначе ще му бъде почти невъзможно да премахне тези семена благодарение на мъдростта. Ето защо често препоръчвам тези семена да се отстраняват благодарение на наблюдение на ума, когато последният е свързан с езика, защото в това състояние е по-лесно манас да бъде убеден по време на вашите анализи.

За да се премахнат замърсяванията обаче, при практиката за постигане на анутпатика дхарма ксанти бодхисатвата трябва да използва езика, за да прави анализите. За сметка на това използването на езика не пречи на бодхисатвите по време на медитацията. За тях това не е препятствие и по пътя на освобождението. Практиката за постигане на анутпатика дхарма ксанти се състои в премахването на семената на замърсяванията, тъй като всички тези семена са висши смущения, породени от невежеството без начало. Тези висши смущения, породени от невежеството без начало, са много фини и деликатни дхарми. Ако не можем да ги анализираме чрез езика, е невъзможно да ги премахнем. Ето защо един бодхисатва има нужда да използва езика при практиката за постигане на анутпатика дхарма ксанти. Малко по малко той преодолява трудностите си да различи истинската природа на безбройните феномени на света. Все пак трябва ли да се пребивава в състояние без използване на езика по време на медитация, за да се премахнат замърсяванията? Това зависи от човека. Зависи и за какъв вид замърсяване става дума. Например замърсяването на мисълта, което не позволява да се разберат определени неща, е кармично семе, а другият вид замърсяване е неспособността да се различи истинската природа на безбройните феномени на света, която е препятствие пред познанието[24]. В този случай не става дума за семе. Днес няма достатъчно време, за да ви обясня всичко това подробно.

Въпрос: Каква е разликата между нектара и водата на голямото състрадание?

Отговор: Водата на голямото състрадание не е нектарът. Нектарът е ежедневната храна на боговете на света на желанието. Той е материален и се състои от много фини частици от елемента земя. Водата на голямото състрадание също е материална, но се състои само от вода. Тази вода е била благословена благодарение на мантрата на бодхисатва Авалокитешвара. Тази мантра се произнася от хората, за да може благодарение на водата човек да получи закрилата на боговете закрилници, да се отърве от своята болест, породена от кармата, т.е. да забави появата на кармичния плод, свързан с тази болест; този кармичен плод ще се появи отново по-късно, когато човекът е достатъчно готов да го получи. Нектарът няма подобно действие, той може само да осигури необходимата енергия на боговете на света на желанието, за да могат последните да продължат своите забавления. Нектарът не може да забави появата на нечий кармичен плод.

Въпрос: Ако седмата виджнана манас е навсякъде в пространството и винаги я е имало, защо имаме навика непрекъснато да местим вниманието си във всички посоки? Защо, ако тя разполага със способността да разглежда, взема под внимание всичко, което анализира, и е вечна, допускаме тази грешка?

Отговор: Седмата виджнана манас не може едновременно да е навсякъде и да е съществувала винаги. Това са характеристиките на осмата виджнана. Седмата виджнана винаги е съществувала, но тя не е навсякъде, защото нейното функциониране е свързано с петте корена виджнани, с нервната система, която свързва сетивните органи. Тя не се намира в петте външни корена виджнани, което показва, че тя не е навсякъде. Тя може да действа единствено с дхармите, свързани с обектите на виджнаните, без обаче да може да работи директно с тях. Ето защо нея я няма в 12-те входа. Съответно не може да се каже, че тя е навсякъде.

Седмата виджнана манас е в контакт с всички дхарми, но е погрешно да се твърди, че е навсякъде. Само осмата виджнана е навсякъде. Само тя съществува от безброй калпи[25]. Тя е навсякъде и винаги е съществувала. Дори в нирвана без остатък, тя все още е тук. Освен в състоянието на нирвана без остатък, седмата виджнана манас също не изчезва и не е спирала да съществува от безброй калпи. Но когато един архат постигне четвърто ниво на дхяна и влезе в самадхи на прекратяването, функцията на неговата седма виджнана затихва мъничко. А когато влезе в нирвана без остатък, тя е унищожена завинаги. Следователно не може да се каже, че е вечна. След тези обяснения, мисля, че вече разбирате по-добре какво представлява седмата виджнана.

Въпрос: Защо забравяме някои неща?

Отговор: Този брат от нашата асоциация умее да задава правилните въпроси. Въпросите произтичат един от друг. Ако не притежавам мъдростта на семената, моят отговор не би имал смисъл и не бих могъл да го обоснова. Що касае този въпрос, седмата виджнана манас е във връзка с всички дхарми и се привързва към тях. На теория тя не би трябвало да може да забравя. Защо тогава понякога забравяме някои неща и защо не сме способни да запомним определени дхарми, които не бихме искали да забравим? Има два случая, които обясняват защо не запомняте нещата и които нямат нищо общо с природата на манас, който е свързан с всички дхарми.

Първи случай: когато сте в контакт с една дхарма, намирате се пред нея и в момента на нейния процес, вашето мисловно съзнание я анализира и си казва, че става дума за нещо важно и че тази дхарма не бива да се забравя. Това мнение на мисловното съзнание обаче все още не е било съобщено чрез езика на манас. Веднага обаче щом тази мисъл се появи, манас си дава сметка за нея и съответно запомня дхармата. Той записва нейното съдържание във вашия мозък. По-късно, когато напуснете тялото си, съдържанието е записано в алаявиджнана, така че може да се появи отново в следващ живот. Ето защо, когато във ваш бъдещ живот се съберат необходимите условия за проявата на това съдържание, при условие че то е важно, вие ще го видите насън или по време на медитация. Ако не е важно, то никога няма да се появи. Например при събуждане понякога си спомняте много ясно някои сънища. Това е така, защото мисловното съзнание смята, че вашият сън е много важен; в такъв случай манас го е запомнил. Ако не е важен, манас няма да го запомни. Поведението на манас, в трите свята на дхарма, следователно зависи от решенията и анализите на мисловното съзнание. Неговата характеристика, която се състои в привързване към всички дхарми, не е независима от мисловното съзнание. Способността за действие на манас е много ограничена. Той може да прави съвсем прости неща във всяко от петте състояния[26]. Но това няма никаква връзка с вашия въпрос за паметта.

Ако се събудите без да си спомняте за вашия сън, това означава, че по време на съня манас не му е отдал значение. Манас не е бил убеден, че трябва да ги запомни. Ето защо не успявате да си ги спомните, когато се събудите.

Втори случай: когато мисловното състояние изучава някакъв метод или учение, то знае, че е задължително да го запомни и манас също е наясно с това. Манас полага усилия в тази насока. Може да се случи обаче въпреки всички тези усилия, да не успеете да го запаметите. Причината е, че мисловното съзнание не е разбрало напълно какво точно трябва да запомните. Ето защо манас не знае как да запомни онова, което иска. Дори и ако след това се опитвате си спомните, така и няма да успеете. Това не означава, че манас няма способността да се привързва към всички дхарми, а просто, че в онзи момент той не е знаел как да запамети информацията. Често се случва след време същата тази информация да се появи напълно разбъркана и без никаква структура или логична подредба. Това е така, защото мисловното съзнание не я е разбрало напълно, но не означава, че манас вече не притежава характеристиката си да се привързва.

Въпрос: Често срещам хора, които за болни от Алцхаймер. Как можем да се излекуваме от това заболяване чрез практиката?

Отговор: Няма никакъв начин да се оздравее в този живот. Бихте могли обаче да използвате учението на Буда, за да се излекувате в бъдещ живот. Трябва да се разберат особеностите на тази болест, за да можете да схванете смисъла на моите думи. Болестта на Алцхаймер е кармичният плод на заболелия човек. Откъде идва този плод? От зависимостта на мисловното съзнание от необходимите условия на кармата. Нужни са едновременно тази зависимост и необходимите условия за проявата на един кармичен плод, за да може последният да се появи. Каква е причината за появата на мисловното съзнание? В осмата виджнана се намират кармичните семена на мисловното съзнание. Функционирането на осмата виджнана (обърнете внимание, че само просветлените могат да разберат ясно това) и кармичните семена на мисловното съзнание, които са складирани в нея, са причината за появата на мисловното съзнание.

За да се създаде мисловното съзнание, са необходими и други условия: зависимостите на мисловното съзнание. Първата от тези зависимости е зависимостта от манас. Без присъствието на манас, което е предварително условие за функционирането на мисловното съзнание, то не може да се задейства. Втората му зависимост е от петте петте външни корена виджнани т.е. от сетивните органи: очите, които имат формата на зърна грозде, ушите, които приличат на листата на лотус, носа, които прилича на фенерче, езика, подобен на полумесец и самото тяло, приличащо на дънер. Това са външните корени виджнани. Петте вътрешни корена виджнани засягат мозъка и нервната система. Ако петте корена виджнани са унищожени, мисловното съзнание също не може да се появи. Ако една част от тези пет корена виджнани е повредена, мисловното съзнание ме може да функционира правилно. В случай че в петте корена виджнани частта, която отговаря за паметта бъде повредена или изхабена, човек ще заболее от Алцхаймер. В резултат този човек ще забрави приятелите си, учителя си от младостта, семейството си... Ще забрави всичко заради увреждането на петте вътрешни корена виджнани, което е довело до смущение в способността за анализ. Човекът следователно губи способността си да запомня, което съответства на болестта на Алцхаймер. Казано иначе, ако той е засегнат от тази болест, това се дължи на факта, че още при раждането е имал нейния ген. След като болестта се прояви, няма друг начин да се третират симптомите освен с лекарства. Ако в бъдеще бъдат изобретени лекарства, които напълно да лекуват тази болест, това ще означава, че кармичните плодове на хората ще бъдат намалени по такъв начин, че болестта би могла да изчезне напълно.

Това би могло да означава, че във вашия бъдещ живот вече няма да се разболявате от болестта на Алцхаймер. Всъщност е по-добре да не се критикуват или клеветят дори малко истинското учение на Буда или пък онези, които са просветлени. Иначе в бъдещия си живот ще бъдете засегнати от болестта на Алцхаймер. Ако някой клевети наистина сериозно, то той без съмнение ще отиде в ада и ще изпита там специално и дълбоко страдание в продължение на дълго време и няма да му е възможно да се прероди на Земята.

Ако искате да избегнете в бъдещите си животи болестта на Алцхаймер, не трябва в никакъв случай да клеветите истинската дхарма (дори на шега) или онези, които я разпространяват. Ако спазвате това, когато станете на 90 години, вашето мисловно съзнание ще работи толкова добре, колкото и сега: ще бъде живо и интелигентно. Мисловното съзнание на моя покоен баща, който е на 93 години, се запази в отлично състояние до смъртта му. Той изпитваше дълбоко уважение към трите съкровища и никога не каза нищо срещу тях. В резултат петте му вътрешни корена виджнани бяха запазени в добро състояние: това бяха неговите кармични плодове. Това му позволи да избегне всички препятствия пред доброто функциониране на мисловното му съзнание. По тази причина, ако искате да излекувате болестта на Алцхаймер, вие можете да го направите чрез будизма едва във вашия бъдещ живот, но никога в сегашния. Обяснението, което ви дадох, се основава изключително върху дхармата на Буда. Тук не говорим за свръхестествени способности. Но може да се случи някой, който е засегнат от болестта на Алцхаймер, но притежава прекрасна карма, да получи благословията на Буда или на някой велик бодхисатва. Тогава възможно болестта да бъде напълно излекувана още в този живот.

Тези текстове представляват транскрипция на записа на конференцията на майстор Сяо Пингс, държана в Асоциацията на будистите „И-Лиен“, в Тао-Юан, Тайван, през месец декември 2000 г.


[1]В тази сутра се разглеждат правилата на бодхисатвите и въпроса за кармата.
[2]По ред на тежест: Първо престъпление: да се убие човешко същество или същество от друг свят; второ престъпление: да се открадне; трето престъпление: да се осъществят насилствени сексуални контакти или такива, които не отговарят на закона и морала; четвърто престъпление: да се излъже; да се твърди публично, че е постигнато просветлението, когато това не е вярно; пето престъпление: да се пие алкохол до напиване; шесто престъпление: да се говори с презрение за греховете на бодхисатвите; седмо престъпление: да се унижават и смачкват другите, за да се утвърждава чувство за собствено превъзходство; осмо престъпление: скъперничество; девето престъпление: гняв; десето престъпление: да се презират трите съкровища (буда, дхарма, сангха).
[3]Характеристиките на физическото тяло, които в будизма са признаците, че някой е велик човек. Буда има 32 признака.
[4]Следващата история е от глава 2 на Mahāprajñāpāramitāśāstra сутра (Pilindavatsa and the Ganges River Spirit (T25.71al7-29 [fasc.2]). Тя е била разказана от бодхисатва Нагарджуна.
[5]Дзен (на яп.).
[6]Вторият голям етап на практиката след етапа на просветлението.
[7]Според китайската традиция в къщата се поставя статуя, която символизира духа на къщата.
[8]Качество на егото, което поражда привързванията към всички резултати от анализа на мисловното съзнание и ги счита за истински (а всичко е фалшиво!).
[9]Шестте вътрешни обекта на виджнаните са шестте виджнани, трансформирани в мисловно вещество - да вземем например една песен, която звучи в главата ви. Виджнаната на слуха е била превърната в мисловно вещество, за да можете да си тананикате в главата си.
[10]Петте сетивни съобщения.
[11]Този доста труден пасаж изисква допълнително обяснение: осмата виджнана общува с егото и мисловното съзнание, като непрекъснато им изпраща мисловни образи (които са резултат от трансформацията на петте сетива и мисловното съзнание в мисловно вещество и които майстор Сяо Пингс нарича "вътрешни образи, свързани с обектите на виджнаните"). Освен това в същото време тя продължава да изпраща на егото данни от петте сетива (това, което майстор Сяо Пингс "външни образи, свързани с обектите на виджнаните"), за да може егото да запази непрекъснатия си контакт със сетивните съобщения, получавани от петте сетива (петте обекта на виджнаните), като например алармата за събуждане или това, че някой ви разтърсва, докато спите. По време на този процес мисловното съзнание отрича съществуването на тези сетивни съобщения.
[12]В будистките манастири малки дървени плочки, които указват, че е настъпил часът за ставане от сън.
[13]Метафора, която означава, че светът се възприема като филм, тъй като в една кинозала прожектираният филм е само преплитане на сенки и светлина, създадени от прожекционния апарат.
[14]Моментът преди да се появи една мисъл (буквално: моментът преди да бъде произнесена една фраза). Метод в чан будизма, за да се премахнат съмненията.
[15]Всички мисли, които се появяват неволно.
[16]Тежки кармични последици.
[17]Истинският чан будизъм не цели постигането на самадхи, а позволява да се намери истинското аз т.е. основната причина за всички неща.
[18]Школа, чиято техника се състои в повтарянето на мантрата "амитабха буда". Това е най-разпространената техника в Азия.
[19]На китайски: 無生法忍. Става дума за състояние, в което практикуващият пребивава спокойно в дхармата без начало и няма съмнения по отношение на просветлението.
[20]Вж. Нежният дъжд на нектара, стр. 28.
[21]„Човешкото“ аз, което не трябва да се бърка с татхагатагарбха.
[22]Практика на будистка медитация, която се състои в това да бъдем концентрирани по време на всички наши действия първо върху образа, а след това и върху самото понятие за буда.
[23]Замърсявания, свързани с егото: неудобства, причинени от силното привързване към света на желанието: желания за петте агрегата, петте удоволствия на желанието, желанието за пребиваване в състояние на медитация, желанието за притежание на свръхестествени сили, желанието да се стане небесен обитател.
[24]Невежеството без начало по отношение на света на дхарма, което пречи да се разбере реалността на татхагатагарбха, е препятствие за човека, който желае да постигне мъдростта, праджна.
[25]Най-дългият период от време в древна Индия.
[26]Сън, кома, агония, самадхи или самадхи на прекратяването.


начална страница·съдържание·назад